Когато сме обзети от силни неприятни емоции, често действаме или мислим импулсивно – връщаме се към стари навици, проблемно поведение и саморазрушителни стратегии
В книгата си „Не вярвайте на всичко, което чувствате: Как тревожността и депресията ни карат да вярваме в невярно“ психологът Робърт Лийхи идентифицира осем губещи стратегии за справяне.
1. Алкохол и наркотици
Злоупотребата с алкохол и наркотици и произтичащата от това зависимост са сериозни проблеми за много хора с емоционални затруднения. В този случай е важно да следите как употребявате алкохол и други наркотици, за да управлявате настроението си.
Алкохолът потиска централната нервна система, което означава, че в дългосрочен план рискувате да изпаднете в депресия и да изпитвате силна тревожност.
Много хора се чувстват контролирани от частта от мозъка, която изпитва пристрастяване и сигнализира за желание, нужда от пиене или употреба на наркотици и омаловажаване проблема. Обърнете внимание на мислите, които ви дават вътрешно разрешение да пиете или употребявате наркотици. Може би си казвате: „Едно питие няма да навреди“, „Има и по-лоши от мен“, „Заслужавам го, защото имах лош ден“ или „Просто искам да отпразнувам нещо прекрасно“. Но ако имате проблем с пиенето и се вслушвате в мислите си, които ви позволяват да го правите, в крайна сметка влошавате проблема.
2. Преяждане
Хранителните разстройства трябва да се наричат емоционални хранителни разстройства, тъй като те често включват проблемно поведение, използвано за справяне с емоциите. Когато се чувствате тревожни и самотни, може да прекалите със сладкиши, печени изделия или каквото и да е друго, което имате в хладилника, за да напълните стомаха. Това преяждане често е съпроводено с прочистващо поведение, като повръщане, употреба на лаксативи или дори прекомерни упражнения.
3. Непрекъснато оплакване
Една от фундаменталните характеристики на човешката природа е способността да се оплакваме. Оплакваме се от времето, от шефа, приятелите и всичко лошо, което ни се случва, както и от неща, които нямат пряко въздействие върху нас – например, това, което виждаме по телевизията, четем онлайн или чуваме за действията на другите. Оплакванията могат да ни помогнат да почувстваме, че другите са съгласни с нас, че нашите идеи и чувства са разбрани, потвърдени и смислени. Оплакванията дори ни помагат да се чувстваме свързани с другите, докато се редуваме да слушаме оплакванията си един на друг.
Но непрекъснатите жалби могат да се изродят в размишления, които рискуваме неволно да прехвърлим върху плещите на приятелите и семейството си. Това постоянно фокусиране върху негативното може първоначално да предизвика думи на подкрепа от тяхна страна – например „Все някога ще се оправи положението“ или „Знам как се чувстваш“ или „Може би трябва да опиташ това или онова“. Хроничното ни оплакване обаче означава, че отхвърляме всякаква подкрепа. Ставаме толкова фокусирани върху негативните неща, които ни се случват (или за които постоянно мислим), че просто не можем да спрем. Хората се опитват да ни подкрепят, но ние отхвърляме съвети или помощ. В резултат на това нашите събеседници осъзнават, че не искаме да чуем тяхната гледна точка и постепенно се дистанцират от нас. След това изпадаме в депресия , докато нашият „кръг за подкрепа“ се разпада.
Този модел на оплакване, отхвърляне на помощ и дистанциране от подкрепата на другите е основен предсказващ фактор за депресия (Joiner, Brown, and Kistner, 2006).
Ето няколко съвета как да споделяте чувствата си, без да отчуждавате хората
„Филтрирайте“ думите. Не се оплаквайте непрекъснато. В противен случай ще претоварите събеседника си и той ще започне да се отдръпва. Общувайте с кратки монолози – не повече от две минути. Това ще позволи на другия човек да участва в разговора.
Дайте на другия човек възможност да говори. Не го прекъсвайте и не се намесвайте в това, което казва.
Не атакувайте събеседника си. Ако искате да споделите чувствата си, позволете му да се съгласи или да не е съгласен с вас. Като атакувате тези, които ви подкрепят, рискувате да ги загубите.
Бъдете подкрепящи за онези, които ви подкрепят. Нека разберат, че цените техния принос. Може да кажете „Знам, че се оплаквам“ или „Знам, че понякога думите ми звучат негативно“ и след това да добавите „Но искам да знаеш, че оценявам подкрепата ти и съм наясно, че не винаги е лесно да се дава“.
Споделяйте както положителното, така и отрицателното. Не се фокусирайте изключително върху негативното. Това постига две цели: разрушаване на негативизма, за да не изглеждате постоянно “вкиснати” за другите, и размисъл върху положителното, за да ви помогне да видите ситуацията от различна гледна точка.
Когато описвате проблем, споменете възможно решение. Например, докато се оплаквате от самота, можете също така да споменете, че планирате да посетите някои събития с други хора. Тази техника ви поставя в режим на решаване на проблеми, а не само на оплакване.
Не бъдете най-големият си враг. Избягвай постоянната самокритика, тъй като това само ще изостри ниското ви самочувствие. Вместо да правите категорични негативни изявления за себе си („Аз съм такъв загубеняк!“), фокусирайте се върху конкретна грешка и след това споделете поуките, които сте си извлекли от нея („Взех грешно решение, като излязох с него, но научих нещо за това кое е добро за мен и кое не“).
Уважавайте съветите. Уважавайте това, което хората ви казват, дори и да не ви харесва. Можете да кажете: „Трябва да помисля върху това, което казвате, защото в момента не съм сигурен дали ще помогне, така че е по-добре да си взема почивка и да изчакам. Но оценявам твоята подкрепа, защото знам, че се опитваш да помогнеш.“
4. Търсене на утеха
Подкрепата от другите често може да бъде чудесно средство за облекчаване на стреса. Смятайте се за късметлия, ако имате някой, който може да ви подкрепи, изслуша и да ви помогне да видите нещата от различна гледна точка. Понякога обаче наличието на подкрепа може да доведе до прекомерно оплакване: например, когато започнете да говорите за това, което е могло да се случи или вече се е случило, и не можете да спрете.
Друг модел на поведение, който прави търсенето на успокоение проблематично, е постоянното питане на другите: „Няма ли да ми се случи нищо?“ или „Трябва ли да направя това или онова?“. Ако твърде често действате по този начин може да повлияете негативно на собствената ви способност за вземане на решения.
5. Размишления и тревожност
Често срещана реакция при трудни емоции е да се зацикляме на негативното. Нека напомним: преживяването е постоянно фокусиране върху негативните мисли до степен, в която чувствате, че не можете да ги изгоните от главата си. Това не е обичайният начален поток от негативни мисли, които могат да бъдат моментни и може да не им обръщате много внимание. Не, преживяването е постоянството на негативните мисли, като нежелан гост, който идва и остава, дори когато гостоприемството на домакините е изчерпано. Хората, които са склонни към преживяване отново и отново, са по-склонни да изпаднат в депресия и да останат такива, и за съжаление жените са много по-склонни към преживяване от мъжете.
Ами ако умишлено сте прекъснали тревогите си и сте отложили справянето с тях, като сте насрочили конкретно време? Наречете го време за тревоги: това е времето, което посвещавате на тревогите и размислите, които са ви измъчвали през последния ден или нощ.
Опитайте се да отделяте не повече от 15 минути на ден за това занимание, по всяко удобно за вас време. Когато почувствате, че сте обзети от тревога, запишете причината за нея и я сложете в “графика за тревоги”. Можете да си кажете: „Да, това наистина ме притеснява, но ще се справя с него по-късно.“
6. Избягване на неприятни ситуации
Един от отличителните белези на тревожността и депресията е, че често избягваме хора, места и неща, които ни карат да се чувстваме неудобно. Понякога това има смисъл: например, ако не е нужно да общувате с враждебно настроени хора или с такива, които са свикнали да ви обиждат, най-добре е да ги избягвате. Или, ако се опитвате да намалите алкохола и приятелите ви искат да ви заведат в бар, за да се напиете, може би е отлична идея да откажете поканата. Избягването може да бъде избирателно и адаптивно, така че помислете за избора, който най-добре обслужва вашите интереси.
Въпреки това, не винаги можем да избегнем ситуации, които ни карат да се чувстваме неудобно. Например, в училище или на работа не е лесно да избегнем срещи с хора, които ни провокират. По подобен начин не винаги сме в състояние да избегнем новините по телевизията, които биха могли да ни разстроят. И не можем да се дистанцираме навреме от непредсказуеми ситуации или стимули, които предизвикват силни емоции – като песен в ресторант, която ни напомня за травматично преживяване от миналото.
Проблемът с избягването е следният: страхът от това, което първоначално ни е разстроило, никога не изчезва. Нямаме начин да знаем кога дадена ситуация ще стане по-безопасна или кога е по-добре да поемаме рискове. Тъй като използваме избягването, за да се чувстваме „в безопасност“, никога няма да се чувстваме наистина сигурни в определени ситуации. Никой няма да ни обясни, че сега можем спокойно да понасяме трудни емоции и предизвикателни ситуации – без страх, че няма да можем физически да ги преживеем. Като избягваме и се изолираме от света, ние правим жизненото си пространство все по-малко. Мислете за избягването като за каране на велосипед с допълнителни колела през целия си живот: никога няма да разберете, че не ви трябват, докато не се отървете от тях.
7. Обвинения към другите хора
Често гневно зацикляме и негодуваме, обвинявайки другите за начина, по който се чувстваме. Звучи ли ви познато някое от тези твърдения? „Причината да съм ядосан е, че партньорът ми не ме слуша“, „Пия толкова много, защото жена ми постоянно ме критикува“ или „Причината да съм депресиран е, че родителите ми не ме обичаха“.
Разбира се, има известна истина в идеята, че други хора понякога могат да бъдат причина за нашите проблеми. Начинът, по който родителите ни са се отнасяли с нас – и особено как са реагирали на чувствата ни като деца – значително оформя кои сме днес. И ако вашият партньор или близки приятели се отнасят зле с вас, имате пълното право да вярвате, че някои от проблемите ви може да произтичат от конфликт, неразбиране и критика. Но доколко и колко дълго сте готови да обвинявате другите? Жертва ли сте на убеждението, че емоционалните ви трудности са изцяло причинени от някой друг?
Проблемът с обвиняването на другите, като причина на онова, което чувстваме е, че в крайна сметка вярваме, че не можем да направим нищо, за да променим себе си. Мислим си, че някой друг трябва да се промени и, разбира се, ние нямаме влияние върху него. Всъщност, обикновено не можем да променим другите хора, точно както не можем да променим и миналите събития; не можем например да принудим родителите си да променят това, което са казали или направили преди години. Така че, обвиняването на другите може да ни накара да се чувстваме прави (поне от морална гледна точка), но също така засилва реалността, че не можем да направим нищо.
8. Вечна жертва
Много емоционални трудности възникват от възприятието, че сме жертва. Когато сте били подложени на психологическо, физическо, сексуално или каквато и да е друга форма на насилие, наистина си жертва. Живеем в свят, в който дори хора, които твърдят, че ни обичат, всъщност могат да се отнасят ужасно с нас. Хората около нас често предават доверието ни. Чувстваме се съкрушени, когато някой, на когото сме се доверили, се окаже лош, коварен или безчувствен.
Много от нас несъмнено са изпитвали чувство на разочарование, недоверие или негодувание в живота си. Но въпросът не е дали някога сте били жертва, а дали постоянно се възприемате като такава. Или се възприемате като нещо повече от жертва? Разбира се, първата реакция е негодувание, чувство за дълбока несправедливост и колко много се е влошил животът ви. Но като се фиксираме върху идеята за себе си като жертви, ние ставаме безпомощни. Имаме силата да признаем валидността на собствената си болка и несправедливост, но все пак и да се съсредоточим върху това, което можем да направим, за да подобрим живота си.
Заключения
Вашите стратегии за справяне с неприятните емоции може да са по-голям проблем от самите емоции. Неполезните стратегии за справяне всъщност могат да увеличат негативните ви емоции в дългосрочен план.
- Поставете си за цел да се чувствате по-добре в дългосрочен, а не в краткосрочен план.
- Алкохолът и наркотиците наистина могат да осигурят краткосрочно облекчение, но като цяло те само ще влошат ситуацията.
- Преяждането потиска емоциите за много кратко време, но когато се завърнат, ще станат още по-лоши.
- Постоянното оплакване може да спечели подкрепа, но може и да отчужди приятелите.
- Няма нищо лошо в това да потърсите утеха, но всичко зависи от това как и кога точно търсим помощ.
- Избягването на неприятни ситуации увеличава страха от определено чувство и ограничава живота ви.
- Обвиняването на други хора може да има известна основание, но зациклянето върху това няма да реши проблема.
- Премислянето и тревогите няма да ви дадат отговори и само ще влошат депресията в дългосрочен план.
- Може да сте пострадали, но ако останете заседнали в ролята на жертва, само ще влошите нещата.
Левзея за справяне с трудните ситуации: как може да помогне
Обикновено хората свързват Левзеята и Екдистерона само с фитнес, мускулна маса и спорт. Но истината е, че Rhaponticum Carthamoides (Левзея) е мощен класически адаптоген. Тя помага на тялото и ума да издържат на физически и емоционален стрес.
Когато сме под напрежение, нивата на енергия падат, а това ни тласка към вредните навици (захар, алкохол, преяждане), за да си набавим бърз допамин. Екдистеронът стабилизира енергийните нива на клетъчно ниво и ни дава физическата сила да устоим на тези импулси.
Естественият щит срещу стреса: Екдистерон (Левзея 95%) от GREWIA
Когато емоциите връхлетят, тялото изпада в енергиен дефицит, което ни кара да посягаме към вредни и бързи „утехи“ като преяждането или алкохола. Вместо да изтощавате организма си допълнително, можете да му дадете правилната подкрепа с GREWIA Ecdysterone 95% (Rhaponticum Carthamoides).
Екстрактът от Левзея е мощен, чист растителен адаптоген с висока концентрация (600 mg), който действа в няколко посоки:
Повишава жизнения тонус: Стабилизира енергийните нива в клетките (АТФ), като ви помага да преодолеете умората и апатията, които често следват след силен емоционален стрес.
Адаптация към напрежението: Подпомага нервната система да се „адаптира“ към трудните ситуации, намалявайки физиологичните прояви на стреса в тялото.
Физическо възстановяване: Вместо токсичното действие на алкохола или тежката храна, Екдистеронът стимулира синтеза на протеини и естественото възстановяване на организма.
Защо е правилното решение тук?
Защото справянето с емоциите изисква физическа и ментална сила. Когато тялото ви е жизнено и балансирано благодарение на чист адаптоген като Левзеята, вие имате ресурса да погледнете проблема трезво, без да превръщате стреса в саморазрушителни навици.
Източник на изображенията: www.magnific.com
