Водещото медицинско списание The Lancet публикува може би най-голямото проучване, направено досега, което изследва влиянието на диетата върху нашето здраве и смъртност
Ето кои лоши хранителни навици, според изследователите имат абсолютно негативно въздействие върху продължителността на живота.
Международен екип от учени си постави за цел да определи последиците от неоптималното хранене и анализира данни от 195 държави за период от около 27 години. Резултатът беше списък с 15 фактора, които влияят неблагоприятно върху човешкото здраве и увеличават риска от преждевременна смърт. Някои привички в храненето, които повечето хора приемат за нормални, всъщност са лоши хранителни навици.
Учените казват, че нездравословното хранене е пряко свързано с повишен риск от поне 10 хронични заболявания, включително и рак, които скъсяват живота и водят до преждевременна смърт.
В проучването за най-вредните и лоши хранителни навици се отбелязва, че липсата на полезни хранителни вещества и излишъкът от вредни отнемат повече животи, отколкото високото кръвно налягане или употребата на тютюн. В него се цитира и плашеща цифра: само за година лошите хранителни навици са причинили 11 милиона смъртни случая.
Кои заболявания, според учените, са пряко свързани с нашите лоши хранителни навици?
Първо, сърдечно-съдовите болести. Ракът е на второ място, следван от диабет тип 2.
Тези хранителни навици са абсолютно вредни, според The Lancet:
- излишък от сол;
- липса на пълнозърнести продукти;
- дефицит на плодове;
- слаба или липсваща консумация на ядки и семена;
- недостатъчно зеленчуци и бобови храни;
- дефицит на Омега-3;
- дефицит на фибри и калций;
- излишък от трансмазнини;
- злоупотреба със сладки напитки;
- много червено месо в диетата;
- излишък от преработени месни продукти.
Проучването представя данни за въздействието на нездравословните хранителни навици върху общественото здраве в различни страни. Израел има най-ниската смъртност поради лошо хранене – 89 смъртни случая на 100 000 души. Следват Франция, Испания и Япония.
Ето ги и основните хранителни проблеми и лоши хранителни навици, които учените са установили
Липса на пълнозърнести храни
Докато ентусиастите на здравословния начин на живот се отказват от глутена, учените казват, че основният проблем, пред който са изправени повечето европейци, е липсата на пълнозърнести храни в диетата им – източник на диетични фибри, антиоксиданти, витамини и минерали.
Многобройни проучвания показват, че консумацията на пълнозърнести храни има положителен ефект върху метаболизма, съдовото и сърдечното здраве и намалява риска от рак и обща смъртност. Когато купувате преработени пълнозърнести продукти, прочетете списъка със съставките, за да се уверите, че са направени изцяло от качествени и чисти зърна, а не от смес от пълнозърнести и рафинирани. Ето защо е разумно да купувате пълнозърнест или кафяв хляб пред продукти от бяло брашно. Препоръчително е също да изберете кафяв ориз вместо бял.
Между другото, пълнозърнестите храни не допринасят за наддаване на тегло – те съдържат бавно усвояеми въглехидрати и се усвояват бавно, без да причиняват резки скокове в нивата на глюкоза и инсулин. Учените също така отбелязват кардиозащитните свойства на пълнозърнестите храни. А тези, които са с по-високо съдържание на разтворими или вискозни фибри помагат за понижаване на холестерола в кръвта.
Например, добавянето на една порция овесени ядки към диетата може да намали нивата на холестерола с 8-9 mg/dL. А ако прибавите и ечемик ще започнете бавно, но сигурно да сваляте високото кръвно, ако сте диагностицирани с хипертония.
Недостиг на плодове и зеленчуци
Световната здравна организация (СЗО) съобщава , че плодовете и зеленчуците са важен компонент на здравословното хранене и че ниската им консумация е свързана с лошо здраве и повишен риск от незаразни заболявания като сърдечно-съдови болести и рак.
Експертите на СЗО препоръчват консумацията на поне 400 грама плодове и зеленчуци дневно. Зеленчуците, съдържащи скорбяла, не са включени в тази препоръка.
Според голямо мета-проучване, ниската консумация на плодове е била свързана с приблизително 521 395 смъртни случая от коронарна болест на сърцето и 1 255 978 смъртни случая от инсулт (в световен мащаб, годишно). Ниската консумация на зеленчуци е била свързана с 809 425 смъртни случая от ИБС и 210 849 смъртни случая от инсулт.
Плодовете и зеленчуците са богати на диетични фибри, минерали (особено електролити) и са сигурен източник на витамини. Учените отбелязват , че фитохимикалите в плодовете и зеленчуците помагат за намаляване на риска от много заболявания и действат като средства против затлъстяване. Консумацията на не-скорбялни плодове, като ябълки и круши, насърчава загубата на тегло поради ниския им гликемичен товар – те предотвратяват резки скокове на кръвната захар, които могат да увеличат глада. Освен това много диетолози смятат, че дефицитът на плодове може да доведе и до преждевременни бръчки, загуба на еластичност на кожата и проблеми със зрението.
Недостиг на консумирани ядки и семена
Ядките са хранителен източник на растителни протеини, фибри и минерали. Уникалният им състав предлага множество ползи за здравето: различни проучвания свързват консумацията на ядки с намален риск от сърдечни заболявания, камъни в жлъчния мехур, хипертония, рак и възпалителни състояния.
В проучване, публикувано в New England Journal of Medicine, изследователи са изследвали връзката между консумацията на ядки и последващата смъртност сред 76 464 жени и 42 498 мъже. Всички те са били здравни работници, а здравето им е било проследявано в продължение на близо 30 години. Участниците, които са яли ядки по-често, са били по-малко склонни към затлъстяване и тютюнопушене, занимавали са се с повече физическа активност и са яли повече плодове и зеленчуци. Тези, които са включвали ядки в диетата си седем или повече пъти седмично, са имали 20% по-ниска смъртност от другите, които изобщо не са хапвали ядки, а също така са били по-малко склонни да страдат от рак, сърдечни и белодробни заболявания и диабет тип 2.
Учени от университета в Маастрихт също така заявиха , че шепа (10 г) лешници или фъстъци на ден помага за намаляване на риска от преждевременна смърт с 23%.
Излишък на сол
Солта, известна още като натриев хлорид, съдържа приблизително 40% натрий и 60% хлорид. Човешкото тяло се нуждае от малко количество натрий, за да провежда нервните импулси, да насърчава мускулните контракции и отпускания и да поддържа правилния воден и минерален баланс. Смята се, че се нуждаем от поне 500 мг от този химичен елемент, за да се осъществяват повечето жизненоважни функции.
Препоръчителният и безопасен прием на натрий за възрастни, според СЗО, обикновено е 2 грама на ден. Това е еквивалентно на 5 грама сол.
Излишната сол в диетата води до високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и инсулт. Експертите обясняват, че с натрупването на натрий, тялото задържа вода, за да го разреди, увеличавайки както количеството течност около клетките, така и обема на кръвта в кръвния поток. Увеличеният обем на кръвта означава, че сърцето трябва да работи по-усилено и оказва по-голям натиск върху кръвоносните съдове. С течение на времето допълнителната работа и налягане могат да направят кръвоносните съдове по-твърди, което може да доведе до високо кръвно налягане, инфаркт и инсулт. Това може да е причина и за сърдечна недостатъчност, както и костни проблеми.
Важно е да се знае, че натрият се съдържа не само в трапезната сол, но и в други храни, включително мляко, сметана, яйца, месо и преработени храни (хляб, бисквити, закуски, подправки) в доста големи количества.
Липса на полиненаситени мастни киселини и дефицит на Омега-3
Полиненаситените мастни киселини играят жизненоважна роля в метаболизма, предпазват клетките от преждевременно стареене и регулират метаболизма на мазнините и активността на полезните чревни бактерии. Тези хранителни вещества включват Омега-3 и Омега-6. Първите се намират в рибеното, рапичното и ореховото масло, докато вторите могат да се открият в суровите ядки, семената, бобовите растения, маслото от гроздови семки и лененото масло. Храните, които ги съдържат, понижават холестерола, като по този начин спомагат за понижаване на кръвното налягане и намаляване на възпалението. Недостигът на Омега-3 и Омега-6 може да доведе до нарушена регенерация, сухота в очите и безжизнена коса и кожа.
Някои проучвания показват, че хората, които редовно консумират Омега-3 мастни киселини, са по-малко склонни да страдат от депресия. А приемането на достатъчно Омега-3 мастни киселини по време на бременност и ранно детство е от решаващо значение за развитието на детето.
По-рядка консумация на бобови храни
Многобройни данни потвърждават, че растителната диета и повишената консумация на бобови храни имат положителен ефект върху нашето здраве. Съществуват много разновидности на бобовите растения: боб, соя, грах, нахут и леща. По същество всички те са годни за консумация, хранителни семена. Редовният им прием осигурява на тялото фибри, протеини, въглехидрати, витамини от група В, желязо, мед, магнезий, манган, цинк и фосфор. Една порция бобови растения, която е около половин чаша, съдържа около 115 калории, 20 грама въглехидрати, 7–9 грама фибри, 8 грама протеини и само 1 грам мазнини.
Последните осем позиции в класацията от 15 хранителни риска за хората са заети от: дефицит на фибри, излишък на преработени месни продукти, излишък на трансмазнини, дефицит на калций, прекомерна консумация на сладки напитки, дефицит на мляко и прекомерна консумация на червено месо.
GREWIA Хелти – Синя слива | B9 | L-Глутатион: Върнете лекотата на своя организъм
Лошите хранителни навици не са просто моментно прегрешение – те са „шум“, който пречи на тялото да чуе собствените си нужди. Когато преработените храни и хаотичният график започнат да тежат на здравето ни, имаме нужда от нещо повече от диета. Имаме нужда от рестарт.
GREWIA Хелти е създаден като нежен, но мощен съюзник в борбата с последствията от нездравословното хранене:
Екстракт от Синя слива (50:1): Природният регулатор. В тази висока концентрация синята слива не само подпомага перисталтиката и храносмилането, но и действа като нежен детоксикатор. Тя помага на тялото да се освободи от натрупания баласт, като връща усещането за лекота и комфорт след хранене.
L-Глутатион (98%): Висшата лига на антиоксидантите. Лошите навици често водят до оксидативен стрес, който „краде“ от нашата биологична младост. Глутатионът е основният защитник на клетките ни – той неутрализира токсините и подпомага черния дроб в пречистването на кръвта, като буквално „поправя“ щетите на клетъчно ниво.
Фолиева киселина (Витамин B9): Енергия и регенерация. B9 е ключът към правилното делене на клетките и обновяването на тъканите. Той поддържа метаболизма и помага на нервната система да се справи със стреса, който често е в основата на емоционалното преяждане.
GREWIA Хелти не е просто добавка, а вашият начин да кажете „сбогом“ на тежестта и „добре дошло“ на новото начало. Помогнете на тялото си да се изчисти от миналото, за да изгради едно по-здраво и дълголетно бъдеще.
Защото здравето започва с чистотата отвътре. Възвърнете баланса си с Хелти – Синя слива | B9 | L – Глутатион.
