Фосфолипиди – те не са просто поредната модерна добавка, а основни градивни елементи на всяка клетка в тялото
Преди няколко десетилетия имах съседка – млада лекарка. Това беше в зората на Интернет – в самото му начало, така че и информацията се намираше по други начини.
Лецитин: от детството до старостта
Не знам къде и какво е чела тази млада лекарка и майка, но отглеждаше и хранеше детето си по изключителен (за тогава) начин, като например не му даваше да яде нищо, което съдържа мая. Та, това дете изглеждаше и се държеше различно – за разлика от другите деца беше спокойно, а начина, по който беше изпълнено с енергия – забележителен. Имаше дори различна кожа – да, като на другите деца, но с по-различен, порцеланов и здравословен тен. Детето просто изглеждаше здраво и естествено. То визуализира връзката между храненето, здравето и дълголетието провокира.
Днес онова дете е все така здрава и енергична жена, малко преминала 40-те, офталмолог по професия, с три също така енергични деца. И, не че има значение, но всеки който не я познава, без да се замисли може да каже, че е по-голяма сестра на най-голямото ѝ дете…
Доста по-късно разбрах каква е връзката между това дете и лецитина, която всъщност е гениална и абсолютно точна, от научна гледна точка
Онова „различно“ излъчване – спокойствието, съчетано с чиста, неизчерпаема енергия, и порцелановата, здрава кожа – е точното визуално описание на тяло, чиито клетъчни мембрани работят съвършено.
Лецитин за кожата
Кожата отразява състоянието на черния дроб и червата. Когато липсват токсини от мая и захар (които хранят патогенните гъбички) и когато има достатъчно фосфолипиди (лецитин), клетките на кожата задържат влагата и мазнините правилно. Ето откъде идва този особен, „естествен“ тен – това е сиянието на чистата лимфа и здравите клетки.
Енергията и спокойствието
Лецитинът (фосфатидилхолинът) изгражда миелиновата обвивка на нервите. Когато тази обвивка е плътна и здрава, нервните импулси преминават гладко, без „къси съединения“. Детето, което се е хранило здравословно, е било енергично, но спокойно, защото нервната му система е била перфектно изолирана и балансирана, а не „превъзбудена“ от захарни пикове и възпаления.
Защо избягването на маята има значение?
Маята (особено индустриалната термофилна мая) и преработените въглехидрати буквално „напукват“ и разяждат защитната бариера на червата. Когато червата са пропускливи, токсините навлизат в кръвта, черният дроб се претоварва, а мозъкът изпада в състояние на мозъчна мъгла и нервност.
Лецитинът е точно обратното – той е „лепилото“, което поправя тези пробойни. Той е строителният материал, който възстановява както чревната лигавица, така и стените на чернодробните клетки.
Лецитинът, който съдържа фосфатидилхолин, играе ключова роля във функцията на мозъка, черния дроб и сърдечно-съдовата система
Фосфолипидите са клас сложни липиди, чиито молекули се състоят от глицерол, две мастни киселини, остатък от фосфорна киселина и азотсъдържащо съединение. Тази структура прави молекулата амфифилна: едната част е хидрофилна и привлича вода, докато другата е хидрофобна и я отблъсква. Поради тази двойна природа, фосфолипидите формират основата на всички клетъчни мембрани в тялото.
Лецитинът е общото (търговско) наименование за смес от фосфолипиди, чийто основен компонент е фосфатидилхолинът, който представлява 65 до 75 процента от състава. В допълнение към фосфатидилхолина, лецитинът съдържа също фосфатидилсерин, фосфатидилинозитол, фосфатидилетаноламин и триглицериди, всеки от които изпълнява специфични функции в тялото.
Структура и видове фосфолипиди
Фосфатидилхолинът е най-разпространеният и добре проучен фосфолипид. Той съдържа холин, витаминоподобно вещество, критично важно за синтеза на невротрансмитера ацетилхолин. Фосфатидилхолинът формира основата на клетъчните мембрани, особено в нервната тъкан и черния дроб, където концентрацията на клетки с висока метаболитна активност е най-висока. Фосфатидилсеринът е локализиран предимно във вътрешния слой на клетъчната мембрана и играе ключова роля в клетъчната сигнализация, регулирането на апоптозата и невронната функция.
Фосфатидилинозитолът участва в клетъчната сигнализация, регулирайки освобождаването на калций и активирането на различни ензими. Фосфатидилетаноламинът съставлява значителна част от митохондриалните мембрани и участва в клетъчното делене и образуването на транспортни везикули. Всички тези фосфолипиди не работят изолирано, а в тясна координация, осигурявайки флуидността на мембраната, правилното функциониране на мембранните протеини и рецептори и транспорта на вещества през клетъчната мембрана.
Три източника на лецитин се използват предимно в хранително-вкусовата промишленост и производството на добавки: соя, слънчоглед и яйца.
Соевият лецитин се получава като страничен продукт от производството на соево масло.
Слънчогледовият лецитин се счита за по-чист и хипоалергенен; получава се от слънчогледови семки и не съдържа генетично модифицирани компоненти.
Яйчният лецитин има най-богатия фосфолипиден състав и е най-близък до фосфолипидния състав на човешкото тяло, но е по-скъп и по-малко достъпен като добавка.
И трите разновидности съдържат предимно фосфатидилхолин, но в различни пропорции: яйчният лецитин съдържа повече фосфатидилхолин и по-малко други фосфолипиди, докато соевият и слънчогледовият лецитин имат по-разнообразен профил.
Функции на фосфолипидите в тялото
Нервната система консумира огромно количество фосфолипиди, тъй като миелиновите обвивки на нервните влакна и невронните мембрани са съставени предимно от тези съединения. Фосфатидилхолинът осигурява структурната цялост на невроните и служи като източник на холин за синтеза на ацетилхолин, невротрансмитер, отговорен за предаването на нервните импулси, паметта, ученето и мускулните контракции. Недостигът на фосфолипиди в диетата или нарушаването на техния синтез в организма води до спад в когнитивните функции, проблеми с паметта, намалено време за реакция и концентрация.
Изследванията показват, че приемът на фосфатидилхолин или фосфатидилсерин може да подобри паметта и когнитивните способности при възрастни хора и тези, които изпитват интензивен психически стрес, въпреки че ефектът обикновено се проявява при продължителна употреба в продължение на няколко месеца. Важно е да се разбере, че фосфолипидите не са ноотропици в класическия смисъл – те не стимулират изкуствено мозъка, а просто му осигуряват градивните елементи за нормално функциониране.
Черният дроб е органът с най-висока концентрация на фосфолипиди след мозъка
Всяка от неговите 300 милиарда чернодробни клетки постоянно обновява мембраните си и извършва стотици биохимични реакции, които изискват целостта на клетъчните структури. Фосфолипидите се интегрират в увредените области на хепатоцитните мембрани, възстановявайки тяхната функция и предпазвайки ги от по-нататъшно увреждане от токсини, алкохол, лекарства и вируси. Те участват в метаболизма на мазнините, улеснявайки емулгирането на липидите и транспорта им от черния дроб до кръвта като липопротеини, предотвратявайки мастната дегенерация на черния дроб.
Фосфолипидите стимулират активността на ензимите, участващи в детоксикацията, подобряват синтеза и потока на жлъчката и намаляват образуването на жлъчни камъни. Ето защо лекарствата на базата на есенциални фосфолипиди се използват широко в хепатологията за лечение на хепатит, стеатозна болест на черния дроб, цироза и други чернодробни заболявания. Важно е обаче да се разбере, че фосфолипидите не заместват основното лечение и промените в начина на живот, а само допълват комплексната терапия.
Лецитинът (Lecithin) всъщност е най-добрият приятел на черния дроб и на паметта, но в един конкретен продукт на GREWIA има една огромна уловка, която го прави висок клас: той е неизбелен и е концентриран до Фосфатидилхолин (PC).
Защо неизбелен лецитин? (чистотата, която прави разликата)
Масовият лецитин, който се предлага на пазара се подлага на химическо избелване (често с водороден прекис), за да изглежда по-светъл и търговски привлекателен. Това обаче уврежда деликатните фосфолипиди. Неизбеленият лецитин на GREWIA е запазен в своя суров, чист, натурален вид – точно както природата го е създала. Той е жив и активен.
Голямата звезда тук: Фосфатидилхолин (PC)
Фосфатидилхолинът е най-важното парченце от пъзела на лецитина.
Той работи основно на два фронта:
В черния дроб (емулгатор на мазнини): Черният дроб е нещо като главна лаборатория и пречиствателна станция. Когато прекалим с мазни храни или захар, той започва да се „омазнява“ (появява се стеатоза). Фосфатидилхолинът действа като разгражда тежките мазнини и холестерола на фини капчици, така че тялото да ги изхвърли лесно, вместо да ги складира в черния дроб или по стените на кръвоносните съдове.
В мозъка (като горивото за мисълта): От фосфатидилхолина тялото произвежда ацетилхолин – главния невротрансмитер на паметта, фокуса и бързата мисъл. Когато ни липсва, усещаме онова досадно „забравяне на думи“ или разсеяност.
Затова Lecithin Phospholipid Complex на GREWIA e продукт, който помага на ума да се проясни, а на черния дроб – да диша свободно и да се регенерира.
Сърдечно-съдовата система се възползва от фосфолипидите чрез няколко механизма: те участват в транспорта на холестерола, включвайки го в липопротеини с висока плътност, които отстраняват излишния холестерол от съдовата стена. Фосфатидилхолинът може да емулгира холестерола в жлъчката и кръвта, предотвратявайки образуването на атеросклеротични плаки и жлъчни камъни. Някои проучвания показват, че приемът на лецитин може умерено да намали нивата на общия холестерол и липопротеините с ниска плътност, въпреки че ефектът варира от човек на човек и не замества диетата и физическата активност.
Фосфолипидите подобряват кръвния поток
Те намалят неговия вискозитет, което е особено важно за хора с риск от тромбоза. Мембраните на червените кръвни клетки и тромбоцитите са съставени от фосфолипиди и достатъчното им количество осигурява правилна деформируемост на червените кръвни клетки, докато преминават през тесни капиляри, и правилна коагулационна функция.
Хранителни източници на лецитин
Яйчният жълтък е най-концентрираният естествен източник на лецитин, откъдето идва и името на групата вещества: гръцката дума lekythos означава жълтък. Един голям яйчен жълтък съдържа около един и половина грама фосфолипиди, предимно фосфатидилхолин, във форма, която е лесно усвоима.
Яйцата дълго време бяха демонизирани заради съдържанието им на холестерол, но съвременните изследвания напълно оневиниха тази храна: при повечето здрави хора консумацията на яйца не повишава нивата на холестерола в кръвта, а фосфолипидите в жълтъка дори помагат за нормализиране на липидния метаболизъм. Винаги яжте цели яйца, а не само белтъците, освен ако няма медицински противопоказания. Термичната обработка не разрушава фосфолипидите, така че варените, пържените или печените яйца запазват своите ползи, въпреки че суровите жълтъци са по-малко смилаеми поради наличието на авидин, който блокира биотина.
Животинският черен дроб и мазните риби са отлични източници на фосфолипиди, като черният дроб ги съдържа в особено високи концентрации, което е логично, като се има предвид функцията на този орган. Телешкият и пилешкият черен дроб, хайвер от риба (особено червен и черен) и мозъкът са богати не само на фосфолипиди, но и на други мастноразтворими витамини и минерали.
Мазните риби като сьомга, скумрия, херинга и сардини съдържат фосфолипиди в клетъчните си мембрани и в комбинация с Омега-3 мастни киселини, което засилва положителния им ефект върху мозъка и сърдечно-съдовата система.
Растителните източници на лецитин включват соеви продукти, особено соя и тофу, слънчогледови семки, фъстъци, пълнозърнести храни и някои зеленчуци с високо съдържание на мазнини като авокадо. Растителните източници обаче съдържат по-малко фосфолипиди от животинските източници и тяхната бионаличност може да е по-ниска поради наличието на антинутриенти и фибри.
Млечните продукти съдържат фосфолипиди предимно в мастната фракция, така че обезмасленото мляко и кефирът са практически лишени от тези вещества. Пълномасленото мляко, сметаната, маслото и сирената осигуряват на организма фосфолипиди в комбинация с други млечни мазнини и мастноразтворими витамини.
Интересното е, че структурата на млечната мазнина е уникална: мастните глобули са обградени от мембрана от фосфолипиди и протеини, която ги предпазва от окисляване и улеснява храносмилането. По време на промишлената преработка на мляко някои от тези мембрани се разрушават, което намалява хранителната стойност на продукта. Следователно, пълномасленото фермерско мляко е за предпочитане пред ултрапастьоризираното мляко по отношение на съдържанието на фосфолипиди.
Ядките и семената, особено фъстъците, слънчогледовите и ленените семена, съдържат умерени количества фосфолипиди и са добър допълнителен източник на тези вещества за вегетарианци и вегани, въпреки че пълното заместване на животинските източници с растителни е трудно.
Кой има нужда от фосфолипиди
Няма официални стандарти за прием на фосфолипиди, тъй като тялото може да ги синтезира от други мазнини и холин, ако получава достатъчни количества от натурални компоненти. Различни източници обаче препоръчват консумацията на пет до десет грама фосфолипиди на ден за поддържане на оптимално здраве, като нуждите се увеличават по време на интензивно умствено натоварване, стрес, бременност, както и при заболявания на черния дроб, нервната система и сърцето.
Дефицитът на фосфолипиди е рядък при балансирана диета, но може да възникне при строги диети с ниско съдържание на мазнини, вегетарианство без достатъчно растителни източници на лецитин, нарушено храносмилане и усвояване на мазнини, както и хронично чернодробно заболяване.
Признаците на дефицит са неспецифични: умора, проблеми с паметта и концентрацията, суха кожа, повишен холестерол и чернодробна дисфункция. Ако се подозира дефицит на фосфолипиди, има смисъл първо да се коригира диетата, като се увеличи приема на естествени източници, и само ако симптомите продължават, трябва да се обмисли прием на добавки.
Лецитиновите добавки се предлагат под формата на капсули, гранули, прах и течност, съдържащи между 20% и 90% фосфатидилхолин, в зависимост от степента на пречистване.
Типичната доза е от един до пет грама лецитин на ден, осигурявайки между двеста милиграма и два грама чист фосфатидилхолин. Лецитиновите добавки се считат за безопасни; сериозните странични ефекти са редки, въпреки че при високи дози понякога могат да се появят леки храносмилателни разстройства, гадене и диария. Важно е да се помни, че лецитинът не е лекарство, а хранителна добавка и употребата му не замества лечението на каквото и да е основно заболяване. Приемът на добавки се препоръчва за хора с потвърдено чернодробно заболяване като част от комплексна терапия, за хора с интензивен психически стрес, за хора с когнитивни нарушения в напреднала възраст и за хора с висока физическа активност.
За здрав човек с балансирана диета е малко вероятно допълнителният прием на лецитин да доведе до забележим ефект, тъй като тялото вече получава достатъчно фосфолипиди от храната.
