Има 13 основни причини, поради които постоянната свързаност и смартфоните вредят на вашата производителност, памет и креативност
Свикнали сме да обработваме огромни количества информация и да реагираме на всяко известие от смартфоните
В книгата си „Освободете мозъка си“ невропсихиатърът и доктор по медицина Тео Комперноле обяснява как хиперсвързаността ни прави по-глупави.
Възможността винаги да бъдеш свързан и онлайн отваря фантастични възможности за работещите със знания. Тази постоянна свързаност обаче се превръща в истинско бедствие. Съвременните технологии ни позволяват да бъдем свързани по всяко време и навсякъде. Това означава, че можем да избираме кога и къде искаме да бъдем онлайн. Когато се използват правилно, тези невероятни технологии, като смартфоните, ни помагат да работим по-ефективно и продуктивно, да взаимодействаме с повече хора и да балансираме професионалния и личния си живот чрез гъвкави работни графици и свобода на движение.
За съжаление, в действителност повечето професионалисти превръщат възможността да бъдат свързани по всяко време и навсякъде в отговорност да бъдат на разположение винаги и навсякъде.
Понякога хиперсвързаността не просто се превръща в лош навик; тя се превръща в истинска зависимост
Основната опасност за мениджърите и професионалистите е, че хиперсвързаността има изключително негативно въздействие върху производителността и качеството на умствената им работа.
Запомнете: вашият професионален успех зависи не само от обема информация, която абсорбирате. Важна е способността да обработвате и да генерирате изцяло нова и полезна информация, знания и идеи. Когато постоянно получавате информация от външния свят, мозъкът просто няма време или възможност да обработва и осмисля информация, свързана с работата, да я запаметява, да разбира задълбочено темата или да изследва собствените си идеи.
13 проблема, създадени от постоянната свързаност
Постоянната свързаност е оръжие за масово психическо унищожение
За да бъдете интелектуално продуктивни, трябва да съсредоточите цялото си внимание и умствена енергия върху една конкретна задача, предпазвайки мислещия си мозък от постоянно превключване между социални мрежи, новини и задачи.
Постоянната свързаност ви поставя в постоянно състояние на импулсивно-реактивен режим
Вашият рефлексивен мозък поема контрола и вие започвате да вземате чисто ситуационни, за този конкретен случай, повърхностни и реактивни решения – по-малко информирани, по-малко точни и далеч не толкова оптимални, колкото биха могли да бъдат, ако използвате мислещия си мозък.
Постоянната свързаност измества по-трудната, но далеч по-важна умствена дейност – разбирането на информацията, преработването ѝ в знание, формирането на дълбоко и пълно разбиране на темата и развиването на собствени идеи.
Постоянната свързаност трансформира служителите в адхокрация (липса на организационна йерархия), а организациите в адхокрации (от същото латинско ad hoc) – вместо бюрократите и бюрокрациите от миналото. Ситуационните, лошо обмислени или понякога напълно необмислени реакции изместват критичното мислене, задълбочения анализ, стратегическото планиране и способността за проактивно действие.
В постоянно свързан режим е по-вероятно да станете жертва на когнитивните грешки и изкривявания, към които е склонен примитивният рефлексивен мозък.
Постоянната свързаност води до хроничен мултитаскинг
Това значително нарушава интелектуалната продуктивност, паметта и креативността, като същевременно увеличава стреса.
Постоянната свързаност е една от причините за инциденти у дома, на улицата и на работното място. Тъй като съзнателното ви внимание може да се фокусира само върху едно нещо в даден момент, когато го фокусирате върху смартфона си, вие ставате слепи и глухи за света около вас.
Постоянната свързаност води до информационно претоварване
Вие, тоест вашият мозък, просто нямате време или енергия да обработвате постъпващата информация и да я задържате в паметта си. В резултат на това не можете да вземате добре обмислени, оптимални решения, камо ли да развивате собствени идеи. Всичко това допълнително засилва субективното усещане за информационно претоварване. Мозъкът ви е подложен на постоянен фонов стрес, което прави обработката на информация още по-малко ефективна и е силно демотивиращо.
Постоянната свързаност изтощава умствената ви енергия
Постоянният поток от микрорешения (като например дали да изтриете съобщение, да отговорите сега или по-късно и т.н.) изтощава умствената ви енергия малко по малко. Всички тези малки енергийни изтощения се натрупват и в крайна сметка, когато се наложи да се вземе наистина важно решение, изтощеният мислещ мозък или го отлага, или делегира задачата на неуморния рефлексивен мозък. Тогава последният прави най-лесните, най-примитивните, ирационалните, импулсивните и, меко казано, неоптималните избори. Не е чудно, че вечер хората вземат най-прибързаните решения, допускат най-лошите грешки и са склонни към срамно поведение. Ситуацията се влошава, ако работите в отворен офис и не си правите редовни почивки през деня.
Contact IgE8: Твоят щит срещу невроинфламацията и дигиталния стрес
В свят на постоянна свързаност, мозъкът е подложен на невиждан досега натиск. Резултатът? Постоянно изтощение, трудна концентрация и клетъчен стрес. Contact IgE8 е прецизно формулиран комплекс, създаден да подкрепи нервната система и да защити когнитивното здраве в дългосрочен план.
Защо Contact IgE8 е различен?
Формулата залага на синергията между едни от най-мощните природни съединения за мозъчна защита:
Лутеолин (95% екстракт от Японска акация): Шампион в борбата с „мозъчната мъгла“. Този флавоноид преминава кръвно-мозъчната бариера и действа директно върху микроглиалните клетки, намалявайки възпаленията, които водят до преждевременно стареене на ума.
L-Кверцетин и Рутин (Витамин Р): Мощен тандем, който укрепва капилярите и подобрява микроциркулацията, осигурявайки по-добро хранене на мозъчните клетки.
Куркума, Босвелия и Ресвератрол: Златният стандарт в антиоксидантната защита. Те неутрализират свободните радикали, натрупани вследствие на стрес и дигитално претоварване.
Астаксантин: Един от най-силните познати антиоксиданти, който предпазва невроните от оксидативно увреждане.
Биоперин: Добавен за максимално усвояване на всяка една съставка – защото не е важно само какво приемате, а колко от него достига до клетките.
Contact IgE8: за кого е подходящ?
- Хора, работещи в среда с високо умствено натоварване и постоянен поток от информация.
- Всеки, който иска да инвестира в превенцията на когнитивни нарушения и дегенеративни процеси.
- При усещане за хронична умора, липса на фокус и „прегряване“ на съзнанието.
Върнете на мозъка капацитета да мисли ясно. Защитете дълголетието с Contact IgE8.
Постоянната свързаност ви лишава от периодите на „полезно време за престой“, от които вашият архивиращ мозък се нуждае, за да си върши работата. Ако мислещият ви мозък е постоянно зает, той просто няма изчислителните ресурси, за да организира и съхранява информация, да преглежда архивите си, да рекомбинира информация по иновативни начини и спокойно да изследва креативни идеи. Посвещаването на всяка свободна минута на вашия смартфон, запълването на всяка почивка с консумация на информация, не ви прави по-умни. Прави ви по-глупави.
Постоянната свързаност е вредна за реалните, истинските, офлайн разговори, взаимоотношения, дискусии и срещи
От една страна, технологиите ни позволяват да се свързваме с почти всеки, по всяко време и навсякъде. От друга страна, постоянната онлайн връзка се отразява негативно на качеството на комуникацията в реалния живот.
Постоянната свързаност подкопава продуктивността на срещите извън офиса
Когато мениджърите са заседнали в „офиса“ с безкрайния му поток от работни проблеми, е трудно да се откъснат от ежедневната рутина и да погледнат стратегически на компанията си от птичи поглед. В резултат на това те стават като скакалци, неспособни да разпознаят възможностите или заплахите на компанията, да намерят нестандартни, иновативни подходи и да изградят сплотен управленски екип. И не на последно място:
Постоянно свързаните хора губят контрол над живота си
В момента, в който чуят известие на своя смартфон или компютър, те зарязват всичко и изчезват във виртуалния свят. Те не решават кога да влязат в него; виртуалният свят решава вместо тях. Те се превръщат в подскачащи скакалци с фрагментирано внимание и примитивно мислене. Те никога не присъстват на 100% в реалния свят. Мислещият им мозък никога не работи с пълен капацитет. Те страдат от постоянна умора, хроничен стрес, ниска производителност и повърхностни взаимоотношения.
10 причини, поради които е толкова трудно да се преодолее желанието за постоянна свързаност
1. Програмирани сме за удоволствие
Всеки път, когато получите ново съобщение, мозъкът ви изпитва малък прилив на хормона на удоволствието допамин. Ето защо много хора търсят утеха онлайн, когато се чувстват нещастни или депресирани. Фокусираната умствена дейност не освобождава допамин. Напротив, тя изразходва много умствена енергия. Разбира се, завършването на сложна, голяма задача ви дава много по-дълготрайно и по-дълбоко чувство на удовлетворение. Проблемът е, че възможността за незабавно удовлетворение често надделява над отложената награда.
2. Програмирани сме за незабавно удовлетворение
Постоянната свързаност може да ни осигури незабавно задоволяване на нуждите ни от някаква непозната новост, действие, удоволствие, чувство за принадлежност и значимост и т.н. Междувременно способността да отлагаме удоволствието е от решаващо значение за успех в живота: както демонстрира световноизвестният „Маршмелоу тест“ на Уолтър Мишел, децата, които са успели да устоят на незабавното изяждане на лакомството между четири и шестгодишна възраст, са се представили значително по-добре в училището и в колежа. Те са и по-малко склонни да страдат от затлъстяване и наркотична зависимост и е по-малко вероятно да се разведат.
3. Програмирани сме да развиваме навици
Предимството на лесното формиране на навици е, че това значително улеснява живота ни. Благодарение на тази способност можем да действаме бързо и икономично в много ситуации, без да ангажираме мислещия си мозък. Поведенческите модели, свързани с постоянната свързаност, също толкова лесно се трансформират в навици. В резултат на това ние се държим по определен – неправилен – начин с нашите ИКТ, без дори да се замисляме. А отказването от този вреден навик е също толкова трудно, колкото и отказването от всеки друг.
4. Програмирани сме да развиваме условни рефлекси
Докато изучава поведението на кучетата, академик Павлов открива интересна закономерност: кучетата започват да отделят слюнка не само при вида на храна, но и когато са изложени на стимул, типично свързан с храненето, като например звука на камбанка. Павлов нарича този механизъм условен рефлекс. Постоянната свързаност е подобен условен рефлекс, при който стимулът може да бъде звуково известие, което най-кратко казва: край на скуката. Тези стимули ви принуждават незабавно да прекъснете текущата дейност и да вземете смартфона. Важна работа, интересен разговор, семейни дела или дори целият ви реален живот не могат да прекъснат този условен рефлекс.
5. Програмирани сме да реагираме бързо (не да мислим бавно)
Когато нашите праисторически предци са се сблъсквали със саблезъб тигър, склонността им към размисъл е била равносилна на самоубийство. Следователно, в продължение на много хиляди поколения гените, отговорни за светкавично бързите, импулсивни реакции, са получили предимство пред „рефлексивните“ гени. Днес ситуацията се е променила: невъзможността за размисъл пречи на успеха в съвременната джунгла.
6. Програмирани сме да реагираме на опасност
Сигналите за потенциална опасност привличат вниманието ни много по-силно от знаците, че всичко е наред и можем да се занимаваме с ежедневните си дела без притеснение. Следователно, всеки път, когато получим съобщение или имейл с лоши новини или предупреждение за предстояща опасност, това засилва желанието ни да проверяваме имейла си възможно най-често. Колкото по-тревожни сме, толкова по-често проверяваме входящата си поща.
7. Програмирани сме да бъдем любопитни
Любопитството е изследователска реакция към нови стимули. То е много древно от еволюционна гледна точка, така че се контролира от мозъчните рефлекси и не изисква почти никакви усилия. То е от съществено значение за оцеляването. Освен това, откриването на нещо ново задейства отделянето на химикал в мозъка, който произвежда чувство на удоволствие, а понякога дори еуфория, дори ако откритието е безполезно или негативно.
8. Програмирани сме да развиваме зависимост
Когато един навик се превърне в пристрастяване, вие губите контрол над него и напълно губите свободата на избор. Вашият навик започва да ви контролира. Трябва да продължите да се държите както винаги, дори ако това се отразява негативно на по-важни аспекти от живота ви. Когато правите това, се чувствате добре; когато спрете, се чувствате физически зле, тъй като пристрастяването променя биохимията на мозъка и тялото. Симптомите на абстиненция потвърждават пристрастяването.
9. Програмирани сме да принадлежим към социални общности
Желанието да принадлежиш към група и да бъдеш приет от хора, които са важни за теб, е напълно нормално желание. Никой не обича да бъде отхвърлян. Несигурните и тревожни хора обаче отдават твърде голямо значение на случващото се в социалните мрежи. Те страдат от страх да не бъдат „ban-нати“ и всяко отхвърляне на „приятелство“ – което е само на един клик разстояние в социалните медии – се възприема като трагедия. Вместо да се откажат от социалните мрежи, те инвестират повече време и енергия в безполезни опити да „придобият статут“, да намерят подкрепа и приемане, като по този начин само увеличават риска от отхвърляне. Това създава порочен кръг. Маркетолозите и разработчиците на приложения умело експлоатират тази тревожност в своя полза.
10. Искаме да знаем какво правят другите
Нормалното желание за принадлежност към различни социални групи може да се развие в това, което е известно като FOMO (страх от пропускане на нещо интересно или добра възможност, от която някой друг би могъл да се възползва). Тъй като е невъзможно да не се пропусне нещо в безкрайния поток от информация, това само засилва страха при тревожните хора. В резултат на това те постоянно преглеждат новинарски емисии и чатове, за да бъдат информирани за това какво правят другите. Маркетолозите и разработчиците на приложения експлоатират този страх, като предлагат „залепващи се“ продукти, които ви държат постоянно „в течение“.
Заключение
Предупреденият е въоръжен. Тези невропсихологични механизми не определят напълно нашите реакции и поведение, но със сигурност могат да им повлияят.
Маркетолозите и разработчиците на приложения тайно ги експлоатират за свои собствени егоистични цели, за да ни съблазнят и закачат на различни “кукички”, да ни манипулират и да ни тласнат към действията, които желаят. Те знаят за 10-те описани по-горе механизма толкова, колкото и учените. Въз основа на най-новите невропсихологични изследвания, те умело ви манипулират, за да действате в техен интерес, а не във ваш.
Сега, след като знаете това, нищо не ви пречи да прережете конците на марионетките и да започнете разумно да използвате ИКТ инструментите, водени от собствените си интереси. Разбира се, ако сте свикнали с постоянна свързаност, ще бъде трудно да преодолеете този навик, условен рефлекс или пристрастяване, особено в началото. Но това не е причина за отстъпление. Запомнете: мнозина са успели да се освободят от оковите на хиперсвързаността и да достигнат нови нива на интелектуална продуктивност.
Източник на изображенията: www.freepik.com
