Преодоляването на разрушителната зависимост и пристрастяване не е лесно. Но има шанс за успех
Какво е пристястяване или пристрастяващо поведение?
Пристрастяване е навикът на човек да действа разрушително поради своята зависимост. Лошите навици се вкореняват в тялото и ума и непрекъснато вредят на живота на зависимия.
Няма добри и „безобидни“ зависимости. Всяка зависимост драстично променя начина на живот на човек; съществуването му става напълно преплетено с употребата на вещества, злоупотреба с алкохол или нуждата от хазарт, например. Тя заема цялото му свободно време и се превръща в основна форма на свободно време, и в крайна сметка – в начин на живот.
Зависимост и пристрастяване: видове
Пристрастяванията се делят на химични и нехимични (поведенчески).
Химична зависимост
Свързана е с употребата на психоактивни вещества (включително успокоителни и транквиланти). Най-често срещаните видове такива зависимости включват алкохолизъм и наркомания.
Алкохолиците съставляват приблизително 70% от всички зависими и рядко решават да потърсят лечение сами. Повечето алкохолици търсят помощ по настояване на свои близки.
ALCHOSTOP PRO е естествена хранителна добавка, формулирана с грижливо подбрани растителни екстракти, които могат да въздействат на зависимия към алкохола човек, както и да подпомогнат здравето на черния дроб и жлъчния мехур.
ALCHOSTOP PRO е добавка, която е предназначена за хора, които търсят допълнителна подкрепа за детоксикация и възстановяване на тези органи, особено в контекста на злоупотребата с алкохол и ежедневия начин на живот.
ALCHOSTOP PRO е естествен съюзник за по-доброто функциониране на организма и справяне с влечението към алкохолните напитки, както и злоупотребата с бира.
Хората с наркотична зависимост, от друга страна, по-често вземат решение да се откажат сами.
Ремисиите при наркоманията често са краткотрайни, но когато на зависимите се покаже, и им се напомни какъв е животът без наркотици, много от тях спират да употребяват с години. А понякога някои от тях дори успяват да постигнат пълно въздържание.
Между другото, пушачите също могат да се считат за химически зависими. Те рядко посещават лекар, обикновено само когато здравето им се влоши. Например, след инфаркти, инсулти или други заболявания, при които лекарите съветват пациентада се откаже от този вреден навик.
Нехимични (поведенчески) зависимости
Те се определят от вкопчването към определена дейност. Това включва желанието за постоянно играене на компютърни игри, правене на секс или пазаруване.
Ето най-типичните нехимични зависимости:
- хазартна зависимост;
- работохолизъм;
- хранителна зависимост.
Всяко нехимично пристрастяващо поведение е по същество затваряне на емоционалната потребност. Например, хазартната зависимост и работохолизмът са насочени към самоутвърждаване и често са свързани с ниско самочувствие. В тези случаи човекът е воден от успокояващата мисъл: „Когато имам много пари, хората ще ме оценят и обичат.“
Понякога самите зависими не са във възторг от опасните си хобита, но страхът от загуба на малкото облекчение, което зависимостите осигуряват, е по-силен от желанието да се откажат от разрушителното пристрастяващо поведение.
Защо хората се държат пристрастяващо?
Всички зависимости са метод за бягство от реалността.
Основната цел на такова пагубно поведение е да се получи лек прилив на допамин с минимални усилия. И често зад фасадата на пристрастяването се крият депресия, тревожност или самота.
Пристрастяващото поведение понякога може да бъде и реакция на желанието да се поддържа връзка с другите: „Всички пушат, така че и аз пуша.“ Пристрастяванията често са мотивирани и от желанието човек да промени състоянието си, за да се чувства по-добре в момента. Например, след тежка раздяла хората отварят бутилка алкохол, за да притъпят емоционалната болка, или пазаруват след кавга с партньор, за да се разсеят от тревожността и вината.
Освен това, опасните зависимости се развиват по биопсихосоциален модел
Това означава, че за да се развие зависимост, трябва да се съчетаят три фактора: наследственост, личност и тригер (спусък).
Първо, ако някой от роднините е страдал от зависимост, човекът автоматично попада в рисковата зона.
Второ, веществото, което ще „обезболява“ непоносимата реалност, зависи от личността на човек. Например, алкохолът се употребява най-вече от тревожни и депресирани хора, а наркотиците – от емоционално нестабилни. Но „психопатите“ изобщо не се интересуват какво консумират.
И трето, не можете да се пристрастите, без да сте преживели сценария на първата употреба.
Тригерите често са:
- емоционално значими събития (например уволнение, развод, смърт на любим човек);
- социални фактори („Всички го опитват и аз ще го направя“, „Момичетата харесват лоши момчета, ще пия нещо по-силно“);
- желанието да промените съзнанието си или да си починете от потисничеството на ежедневните проблеми.
Изборът на първо вещество винаги е изключително лесен: или никотин, или алкохол. Това е законно, а културата на употреба на психоактивни вещества е повсеместна: хората пият и пушат на улицата, във филмите, на театрални представления и в чест на традициите (пият шампанско на Нова година или шеговито се чукат с чаши с децата на партита).“
Между другото, когато децата виждат примери за болестно предпочитане на нещо алкохолно или тиха лудост към поредния сладкиш, механизмът на имитация се задейства почти автоматично. Въпреки отвращението от първата глътка алкохол или дръпване от цигара, тийнейджърите продължават да експериментират, за да може по-скоро да заприличат на възрастни.
Как се формира пристрастяващо поведение и зависимост?
Зависимосто поведение се развива, когато „невинните“ забавления се превърнат в редовна практика. Първоначално човек пие, пазарува или посещава казино, за да разнообрази вечерта. Това означава, че например се обръща към психоактивни вещества или специфични дейности за релаксация и разсейване от работата. В този момент се развива психологическа зависимост .
Толерантността към пристрастяващото вещество постепенно се увеличава. Казано по-просто, човек се нуждае от постоянно нарастваща доза, за да постигне еуфория и облекчение.
Рано или късно настъпва загуба на количествен и качествен контрол. Това означава, че зависимостта прогресира и човекът вече не е в състояние да контролира количеството и качеството на това, което пие, играе хазарт или купува, и не е в състояние да спре навреме.
След това идва загуба на ситуационен контрол
Пристрастяването започва да се отразява на живота: чести отсъствия от работа поради махмурлук, а приятелствата и семейните отношения се разпадат поради дългове и неизпълнени задължения.
Това е етапът, на който хората най-често търсят помощ. Някои спират разрушителния цикъл и се връщат към трезвен начин на живот. Но други отиват по-далеч.
И тогава се развива физическа зависимост
Щом настъпи моментът, в който човек си помисли „Ще пийна едно питие сутринта и ще се почувствам по-добре“, зависимостта е пълна и няма връщане назад. В тялото вече са настъпили необратими промени, които ще водят до по-дълги рецидиви всеки път. Животът ще стане неприятен и човекът ще пие или ще играе хазарт не за забавление, а за да се почувства по-добре психически и физически.
Такива очевидни последици често сериозно плашат хората, а страхът от трагичен край на живота им също принуждава зависимите да потърсят помощ.
Но опасността от пристрастяващото поведение е, че не е достатъчно да се промени едно кратното желание (само едно малко питие, само още една цигара и край, една игра и спирам). Когато навлизат в ремисия, хората понякога си мислят: „О, просто ще се върна към това, което бях преди – ще се отпусна за една вечер и след това ще се върна към нормалното на сутринта.“ Това е капан: „както бяха нещата преди“ никога няма да се повтори.
Като дава на тялото „възнаграждаваща“ доза алкохол, наркотици или никотин, човек събужда спяща „черна дупка“, която неизбежно ще го засмуче обратно
Ето защо борбата с която и да е зависимост изисква пълно въздържание от психоактивни вещества или избягване на лични фактори, които предизвикват пристрастяване (нерегулиран секс, хазарт, интернет, извънреден труд и др.).
Най-лошият сценарий се случва, ако човек не потърси медицинска помощ, когато се активира физиологична зависимост.
Следващата „спирка“ в този случай е деградация на личността и загуба на идентичност:
- зависимият спира да се нуждае от семейство и приятели;
- заменя постоянна работа за еднодневни доходи, неспособен да живее без зависимост повече от един ден;
- забравя да се храни, да спи и да поддържа добра лична хигиена;
- губи разбиране за морал и често нарушава социалните норми.
А в случай на употреба на психоактивни вещества, поради постоянния токсичен ефект върху органите (особено черния дроб, сърцето и мозъка), в организма настъпват необратими промени.
Например, отличителна черта на алкохолната дегенерация е моралният и етичен упадък: безгрижие, отслабено чувство за съвест и дълг, загуба на всякакви други интереси, егоизъм, паразитни наклонности, емоционално загрубяване и измама. Тези симптоми възникват от самото начало на употреба и постепенно се влошават с напредването на заболяването. Също така, в 70% от случаите паметта и уменията за решаване на проблеми се влошават. Мисленето става непродуктивно, преценките стават повърхностни, а личността става много по-груба и опростена.
Всичко това е резултат от увреждане на мозъка.
При редовна консумация на алкохол мозъкът намалява по маса и обем: 100 грама алкохол убива средно 7500 нервни клетки
Дългосрочната консумация на алкохол води до предозиране с алкохол. В този случай областите на мозъка, които контролират дишането или сърдечната честота, например, започват да се изключват. В резултат на това човек получава гърчове и повръщане, чувства се объркан, диша с повишена трудност и сърдечната му честота се забавя.
Важно! Няма безопасна доза: алкохолът уврежда мозъка, независимо от индивидуалната поносимост на човек.
Как да помогнем на близък човек със зависимост
Първото нещо, което трябва да направите, е да спрете да му спестявате истината, както и да насърчавате неговото пристрастяващо поведение като му помагате.
Един зависим мисли така: „Защо да спра да играя хазарт? Забавно е, а и ако задлъжнея, роднините ми ще ми помогнат.“ „Защо да спра да пия? Така или иначе ще ми сложат интравенозна система и след нея ще мога да продължа.“
Няма нужда да изплащаме дълговете на други хора или да се опитваме да променяме начина на живот на зависимия. Докато спасяваме някого, се губи смисъла той да промени поведението си. И колкото повече се намесваме в живота на някой друг без негово съгласие (а роднините правят точно това), толкова по-лоша е прогнозата за дългосрочна ремисия.
Но не всичко е безнадеждно
Ефективен начин да помогнете е да посочите проблемът на любимия човек, ако той самият не го забелязва.
Ако някой разпознае своята зависимост и е мотивиран да спре, може да се очаква положителен резултат. За да помогнете на любимия човек да постигне целите си, можете да намерите клиника, специализирана в специфични проблеми, или да изберете добър лекар. Например, можете да се консултирате с психиатър, специалист по зависимости или психотерапевт.
Психиатрията и медицината на наркоманиите си сътрудничат, за да се справят с причините за пристрастяването, което често произтича от психиатрични заболявания
Между другото, в системата за класификация на наркоманиите всички зависимости започват с фразата: „Психични и поведенчески разстройства, свързани с употребата на вещества“. Психотерапевтите, използвайки различни методи, протоколи и казуси, идентифицират психологическите причини и тригери на пристрастяването; анализират рецидивите и преподават стратегии за справяне.
Важно! Предпоставките за пристрастяване могат да станат очевидни още в юношеската възраст, когато е в ход развитието на личността. Ето защо е изключително важно да установите доверителни отношения с детето си преди пубертета. От особено значение е, ако възникнат проблеми, детето да потърси помощ от родителите си, вместо да лъже възрастните или да се опитва да “промие” съзнанието им, за да постигне краткосрочно облекчение.
Колко време отнема преодоляването на зависимостта?
Цял живот.
Ако някой реши да се откаже от зависимостта си, трябва да разбере, че рецидивът винаги е само на една ръка разстояние. В борбата за здравословно бъдеще е важно човек да се научи да поема отговорност за своята реалност.
Психотерапията в тандем с определени медикаменти помага чудесно
Самото справяне е доста трудно. Следователно, ако зависимият не се доверява на лекарите (а това често се случва), защото те ще му „инжектират нещо и ще го превърнат в зеленчук“, на помощ влизат групи като Анонимни Наркомани, Анонимни Алкохолици, Анонимни Комарджии, Анонимни Сексуално Зависими и т.н. В спокойна атмосфера и без страх от осъждане, човек може да сподели проблема си, да намери „спонсор“ (личен ментор) и да завърши специалната 12-стъпкова програма за възстановяване.
Всяко пристрастяващо поведение подкопава здравето, уврежда взаимоотношенията и съсипва животи. Но има път към свободата. Под наблюдението на специалисти и с терапия се появява надеждата за бистър ум и хармония със себе си и света. И абсолютно всеки заслужава този шанс.
Разгледайте всички наши хранителни добавки.
