Много хора знаят как изглежда болестта на Паркинсон, но не познават душевната болка, която може да причини това заболяване, както и най-мрачните моменти, през които болните преминават
Болестта на Паркинсон има връзка с немалко заболявания, и едно от тях е тревожността, следвана от депресията. Има и неочевидни признаци, които могат да бъдат предвестник на заболяването.
Дали прекалената тревожност може да причини Паркинсон? Има ли връзка между болестите на стомаха и неврологичното заболяване, при което цялото тяло трепери?
Въпросите около Паркинсона са много. На една голяма част от тях медицината е успяла да даде отговори, но все още има и неясноти. Засега е ясна връзката между депресията и Паркинсон. Към нея спокойно можем да добавим и тревожността, но има и някои особености, с които е добре всеки да е запознат.
Медицината все още не е победила болестта на Паркинсон, но чрез информация и навременна превенция може да се победи страха от Паркинсоновата болест
Животът не е предназначен да бъде лесен, но животът с болестта на Паркинсон може да бъде истинско предизвикателство. Това е заболяване, което може да преобърне житейската съдба както на онзи, който страда от него, така и на неговото семейство и близки.
В тази статия се опитахме да съберем на едно място всичко, което е важно да се знае за Паркинсоновата болест.
Мускули от камък и говорене насън. Как се проявява болестта на Паркинсон?
Болестта на Паркинсон е едно от най-честите заболявания на нервната система. Не може да се излекува. Въпреки това е възможно да се помогне на пациента.
Колко често е това заболяване?
Въпреки че болестта на Паркинсон е свързана с малка част от мозъка, тя е едно от най-често срещаните невродегенеративни неврологични заболявания. Засяга всеки 16-20 от 100 хиляди души, като всяка година заболелите се увеличават с 20-30 хиляди души.
Подобно на много заболявания, болестта на Паркинсон също „става по-млада“. Всеки десети пациент получава тази диагноза преди да навърши 50-годишна възраст, а всеки двадесети – преди да е отпразнувал своята 40-годишнина. Наскоро беше установено, че рискът от заболяването се увеличава при коронавирусна инфекция. Очаква се заради пандемията да има повече пациенти с Паркинсон през следващите години.
Основният признак на заболяването е треперенето на ръцете. Това означава ли, че тези, които някога са имали треперене, трябва да посетят невролог?
Треперенето на ръцете може да бъде симптом на много заболявания. На фона на емоционалното претоварване треперенето се среща и при здрави хора.
Отличителният белег на болестта на Паркинсон е треморът в покой. Треперенето на ръцете при тези пациенти се появява и се засилва, когато са максимално отпуснати.
В допълнение, болестта на Паркинсон се характеризира със забавяне и обедняване на движенията (хипокинезия). Човекът говори неясно и монотонно, със замръзнало лице, върви бавно, с долепени до тялото ръце.
Друга особеност е мускулната скованост поради повишен мускулен тонус. Човек се оплаква от крампи и „каменни мускули“, които му пречат да огъва ръцете и краката си. Комбинацията от тези прояви позволява на лекаря да постави диагнозата веднага.
Въпреки това, дори минимални прояви на заболяването се появяват, когато 70% от клетките на средния мозък вече са унищожени. Първите симптоми на заболяването, които се появяват 10-20 години преди първите двигателни нарушения, са толкова неспецифични, че малко пациенти се сещат да се оплачат от тях.
Какви са тези симптоми?
По-специално, надежден знак, че здрав човек ще развие болестта на Паркинсон след 15-20 години, е активното участие в сюжета на съня – спящият човек може активно да движи ръцете и краката си (насън, да се бори с врагове, да хвърля неща наоколо, въртене на колело с крака и т.н.). Или иначе казано, човек се движи в леглото според това какво се случва в съня му. Също така бъдещи пациенти в ранен стадий на заболяването често се тревожат, развиват почти постоянна тревожност, депресия, апатия, запек, болки в мускулите и намалено обоняние. Човек може да почувства, че нещо му се случва, но често не знае към кой специалист да се обърне.
Болестта на Паркинсон е нелечимо заболяване. Какви са ползите от превенцията и ранната диагностика?
Терапията, предписана в ранните стадии, помага не само да се изгладят симптомите на заболяването, но и да се запази качеството на живот на пациента в продължение на години, а понякога и десетилетия.
В началния етап лекарствата се предписват под формата на таблетки или пластири. За напреднали – под формата на инжекции за подкожно приложение. Това е необходимо, за да се гарантира, че лекарството постоянно влиза в тялото.
Има ли резултат такова лечение?
Резултатът може да бъде толкова изразителен, че понякога човек забравя за няколко години какво му се е случило и започва да се съмнява в диагнозата, както и да си мисли, че е бил обект на грешно поставена диагноза. За съжаление след две-три години симптомите се връщат, прогресират и възниква въпросът за необходимостта от оперативно лечение.
Болест на Паркинсон и операция. Помага ли операцията на мозъка при Паркинсонова болест?
Всеки може да си представи съпротивата на пациентите, като чуят операция на мозъка – в крайна сметка, в този случай действително се говори за мозъчна операция.
В същото време е изключително важно интервенцията да се извърши своевременно, тъй като от това зависи ефективността на по-нататъшната терапия.
Има две възможности за неврохирургично лечение
Първата е операция, която унищожава „аритмията“ (синхрона на работа) на мозъка
Днес е възможно тези интервенции да се извършват без разрези, с ултразвук.
С помощта на такава интервенция е възможно ако не да се отървете от тремора, то радикално да намалите неговите прояви.
Втората възможност за лечение е електрическа мозъчна стимулация.
С помощта на невронавигация електродите се вкарват в мозъка и източникът на стимулация се имплантира под ключицата. Благодарение на правилния импулс, патологичните мозъчни сигнали се прекъсват. Тази интервенция дава отличен резултат – намалява тежестта на симптомите и може да се направи корекция на дозата на приеманите лекарства – надолу. Въпреки това, тя не е показана за всички пациенти, тъй като има и списък с противопоказания.
Каква е връзката между тревожността и болестта на Паркинсон
Подобно на хората с други хронични заболявания, хората с болестта на Паркинсон често се борят с психичното здраве. Въпреки че е известно, че заболяването уврежда много аспекти на движението, вече е ясно, че два немоторни симптома – депресия и тревожност – играят ключова роля в заболяването, както и върху качеството на живот на хората.
Въпреки че чувството за безпокойство е разбираема реакция на диагнозата Паркинсон, когато чувствата на постоянна тревога или нервност надхвърлят разумната граница, човек може да изпита тревожност, която е по-сериозна.
Форми на тревожност
Тревожността е често срещан недвигателен симптом на Паркинсоновата болест. Тревожността не е просто реакция на диагнозата, а освен това е част и от самата болест, причинена от промени в мозъчната химия. До 40% от хората с Пакинсон ще изпитат една от тези форми на тревожност:
Генерализирано тревожно разстройство (GAD)
Характеризира се с чувство на нервност и повтарящи се мисли на безпокойство и страх. Физическите симптоми, които могат да придружават тези чувства, включват усещане за “пеперуди” в стомаха и гадене, затруднено дишане или преглъщане, сърцебиене, изпотяване и повишено треперене.
Пристъпите на тревожност или пристъпите на паника обикновено започват внезапно с усещане за тежък физически и емоционален стрес. Човек е възможно да се чувства така, сякаш не може да диша, или че получава сърдечен удар. Тези епизоди обикновено продължават от няколко минути до един час, особено когато са свързани с периоди на „изключване“, въпреки че могат да продължат и по-дълго.
Социална тревожност, Социално тревожно разстройство (социална фобия)
То включва избягване на ежедневни социални ситуации поради страх от неудобство, причинено от наличието на симптоми на Паркинсон, като тремор, дискинезия или забележими проблеми при ходене на обществени места.
Обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР)
ОКР може да причини постоянни, нежелани мисли или образи (обсесии) и спешната нужда човек да се включи в определени ритуали (компулсии), за да се опита да контролира или да се отърве от тези мисли. Безпокойството може да започне преди поставяне на диагнозата Паркинсон или да се развие много по-късно. Докато някои хора с Паркинсон изпитват тревожност сами по себе си, много от тях са диагностицирани с тревожност заедно с депресия. Тревожността е по-малко проучена от депресията, но може да е също толкова често срещана. Ако не се контролира, тревожността може да влоши цялостното здравословно състояние на човека, с или без Паркинсон.
Освен това трябва да се има предвид, че симптоми като умора, проблеми със съня, ниско кръвно налягане, запек и други се превръщат в рискови фактори за развитие на болестта на Паркинсон при хора с повишена тревожност.
Известно е, че тревожността е характеристика на ранните стадии на болестта на Паркинсон, но доскоро очакваният риск от развитие на болестта на Паркинсон при хора на възраст над 50 години с новопоявила се тревожност беше неизвестен.
Какви заболявания на червата увеличават риска от развитие на болестта на Паркинсон?
Проучване, публикувано наскоро в списание Gut, е имало за цел да проучи връзката между редица заболявания на червата и риска от развитие на болестта на Паркинсон. Учените са установили, че проблеми като запек, затруднено преглъщане и синдром на раздразнените черва могат да бъдат предупредителни признаци за сериозното неврологично заболяване.
По този начин се смята, че стомашно-чревните проблеми могат да бъдат предвестници на различни мозъчно-съдови недостатъци – мозъчни аневризми, болест на Алцхаймер. Сега учените добавиха и болестта на Паркинсон към този списък.
Работата на специалистите изследва данни от медицинските досиета на 24 624 души, диагностицирани с болестта на Паркинсон. Причината за заболяването е неизвестна. Техните данни са сравнени с информация за пациенти с болестта на Алцхаймер или други мозъчно-съдови заболявания. Възрастта, полът и продължителността на диагнозата също бяха взети под внимание, за да се сравни честотата на чревните патологии, записани в техните диаграми през 6-те години преди диагнозата. След всички проби беше установено, че четири патологии на червата са свързани с по-висок риск от развитие на болестта на Паркинсон. Те включват гастропареза, която е забавено изпразване на стомаха, дисфагия (затруднено преглъщане), запек и синдром на раздразнените черва. Освен това първите три са свързани с удвояване на риска от развитие на невродегенеративно заболяване в рамките на 5 години. При синдром на раздразнените черва без диария рискът се увеличава със 17%.
Проблеми като функционална диспепсия (усещане за парене или пълнота в стомаха без причина), синдром на раздразнените черва с диария и фекална инконтиненция също са по-чести сред хората, диагностицирани с болестта на Паркинсон. Но тези състояния са често срещани и при тези, които са развили болестта на Алцхаймер и други цереброваскуларни прояви.
Точната причина за връзката все още не е установена, тъй като изследването е наблюдателно. Но изследователите отбелязват, че “това проучване е първото, което установява съществени наблюдателни доказателства, че клиничната диагноза не само на запек, но и на дисфагия, гастропареза и синдром на раздразнените черва без диария може да предскаже развитието на болестта на Паркинсон.” Трябва да е ясно, че тези резултати изискват допълнително проучване.
Кои са необичайните ранни признаци на болестта на Паркинсон
Намаляването на буквите при ръкопис, или познато още като микрография, може директно да покаже появата на паркинсонизъм. Има скованост на ръката, затруднено писане, подписване, както и значително намаляване размера на буквите и промени в почерка. Той става по-малък, но широк, ъгловат и труден за четене.
Неочевиден симптом може да бъде хипомимия или липса на изражение на лицето – пациентите обръщат внимание на факта, че лицето е много младо, несъответстващо на паспортната възраст, но също така и често безизразно, нещо като pocker face.
Друг симптом е брадикинезия, забавено движение. Често се наблюдава нарушение на походката – пациентът ходи с малки и ситни стъпки, има усещане, че се придържа, че е залепен към пода. Също така, началото на болестта на Паркинсон се характеризира с латеропулсия – неволно отклонение на тялото встрани и пропулсия – неустоимо ускоряване движението на тялото при ходене напред. Може да е трудно за пациента да започне да ходи, както и да му е трудно да спре да се движи напред.
Лечението зависи от възрастта – на по-младите пациенти се предписва една група лекарства, докато на по-възрастните пациенти, такива които са над 70 години, се препоръчва да изберат медикаменти от “тежката артилерия” – антипаркинсонови лекарства или титриране на дозата. Във всеки случай изборът на терапия за болестта на Паркинсон е дълъг процес, който винаги е съпроводен с динамично наблюдение от невролог и понякога многократна смяна на лекарствата.
Много често болестта на Паркинсон се бърка с различни форми на други невродегенеративни заболявания, затова е необходимо да се проведе ЯМР на подкоровите ядра на мозъка с контрастно усилване, за да се изключи проблем в онези структури, които са засегнати по време на развитието на болестта на Паркинсон.
По какво деменцията се различава от болестта на Паркинсон?
И двете състояния, болестта на Паркинсон и деменцията, се развиват поради необратимо разрушаване на мозъчните клетки (неврони). Болестите имат общи провокиращи фактори – напреднала възраст, анамнеза за черепно-мозъчни травми, сърдечни и съдови заболявания (хипертония, инфаркти), неблагоприятна екология и наследственост. И двете състояния НЕ МОГАТ да се лекуват, прогресията може само да се забави, и се считат за заболяване на възрастните, въпреки че все по-често се срещат и при млади хора.
Какво е деменция?
Деменция е общ термин, който описва симптоми на невродегенеративни промени, които се коренят в различни заболявания и нарушения на мозъка. Деменцията е постоянно обедняване и опростяване на умствената дейност, характеризиращо се с отслабване на когнитивните процеси, обедняване на емоциите и наличие на поведенчески разстройства.
Симптоми на деменция най-общо са: проблеми с паметта (особено краткосрочната), мисленето (предимно абстрактно), комуникацията (повторение, забравяне на думи), придобиването на нови знания. Може да има трудности при изпълнението на прости задачи, чести промени в настроението, объркване или апатия, съчетани със загуба на интерес и желание за действие. Според изследвания 60-80% от случаите на деменция включват болестта на Алцхаймер.
Какво е болест на Паркинсон?
Болестта на Паркинсон причинява загуба на двигателен контрол и неволни тремори поради постепенното унищожаване на мозъчните клетки, секретиращи допамин, невротрансмитер, необходим за контрола на движението. Заболяването обикновено се развива след като човек навърши 50 години.
Паркинсонизъм (от името на английския доктор Паркинсон, 1755 -1824) е бавно прогресиращ синдром, характеризиращ се с мускулна хипертония, трепереща хиперкинеза и брадикинезия, в резултат на лезии на екстрапирамидната система (базални ганглии и субстанция нигра) с различна етиология. Има паркинсонизъм, който може да бъде следствие от атеросклероза, предишен епидемичен енцефалит, травма, тумори на централната нервна система. Много по-рядко се развива в резултат на различни токсични лезии на мозъка, по-специално в случай на отравяне с живак, въглероден оксид, въглероден дисулфид, олово, манган и др. Специална група е паркинсонизмът, свързан с интоксикация по време на продължителна употреба на антипсихотични лекарства – такива, с активна съставка аминазин, резерпин, трифтазин (стелазин) и други.
Разлики между деменция и болест на Паркинсон
Засегнати са различни мозъчни клетки, оттук са и различните симптоми. При деменцията паметта е първата, която страда, следвана от интелигентността. Всичко започва със забрава, която прогресира с времето – човек губи документи и вещи, а след това ги намира на странни места и забравя да прави дейности, които е извършвал всекидневно. След това се появяват по-сериозни симптоми: човек престава да се ориентира в пространството, дори в собствения си дом, не разпознава приятели и роднини, уменията за писане и броене се губят, речевите функции страдат. Не намира думи и забравя значението им. Речта става оскъдна. В крайните етапи се произнасят само отделни думи или дори звуци. Характерът става избухлив и агресивен. Такива хора са прекалено подозрителни, емоционални и вечно хленчещи. В крайните стадии настъпва пълен срив на личността.
При болестта на Паркинсон основно се засяга мускулната функция
Най-често всичко започва с треперене на едната ръка или главата. По време на движение треперенето намалява, а по време на сън изчезва напълно. Ако човек е уморен или нервен, треперенето се засилва. След това се появяват следните симптоми: мускулите стават твърди и негъвкави, пациентите могат да остават в една и съща позиция с часове. Ако се опитате да изправите и раздвижите крайника на болен от Паркинсон, ще почувствате прекъсващи движения, сякаш работи зъбен механизъм. Движенията стават бавни и изглеждат забавени, като това може да се види особено ясно в изражението на лицето. Метаболизмът е нарушен, което се проявява като изтощение или затлъстяване. Отбелязват се секреторни нарушения (мазна кожа и коса, повишено слюноотделяне, изпотяване).
Има и разлики в прогнозата на заболяването. Болестта на Паркинсон протича по-благоприятно. Симптомите могат да бъдат контролирани, а в ранните етапи прогресията на заболяването може да бъде предотвратена с лекарства. Деменцията не може да бъде излекувана, забавят се само процесите на паметта и когнитивните нарушения.
