Ако се отървете от сополите в носа неправилно, може да загубите слуха си завинаги
Освен това е достатъчно само едно издухване на носа. Такива неща се случват когато най-малко очакваме или ги искаме. Затова е добре да знаем как да духаме носа така, че да облекчим състоянието, без да си причиним допълнителни проблеми.
УНГ органите са изключително деликатни, чувствителни и много лесни за увреждане
Достатъчно е да издухате носа си неправилно поне веднъж. В този случай може да има риск от глухота, твърдят лекарите. Защо съществува такава опасност и какво трябва да се вземе предвид?
Връзката между носа и ухото е пряка и непосредствена. В същото време е важно да знаете нюансите на анатомичната структура на слуховите органи, за да разберете защо съществува риск.
Например, при децата слуховата тръба е къса и широка, разположена хоризонтално. При възрастните тя е по-тясна и дълга, разположена под ъгъл. При децата слузта от носа може по-лесно да попадне в ухото. Но това не означава, че възрастните са в безопасност.
Когато има възпаление в назофаринкса, започва активно да се произвежда защитна слуз, която обикновено наричаме сополи
Първоначално е прозрачна, може да е и белезникава. Ако хремата не се лекува, слузта придобива цветни нюанси – жълта, зелена – което показва добавянето на бактериален компонент.
Защо има проблем при издухването на носа?
Обикновеният човек рядко мисли как да издуха носа си правилно. Той грабва салфетката и го прави. Освен това често му се струва, че колкото по-бързо издуха носа си, толкова по-добре. В действителност това не е така. Чрез рязко издухване на носа се създава излишно налягане, в резултат на което слузта лети не само в носната кърпичка, но и в слуховата (евстахиевата) тръба.
Оказва се, че поради повишеното налягане всички тези сополиви пръски буквално се забиват в ухото
За детето е по-лесно да направи това, като цяло слузта може спонтанно да потече в областта на ухото, тъй като дренажните и вентилационни функции, в допълнение към особената анатомична структура, все още са несъвършени. Оттук и повишеният риск от развитие на отит, тоест възпаление на ухото.
Когато човек внезапно издуха носа си, започва подуване на лигавицата в слуховата тръба и вентилационният отвор в нея се затваря
Възпалението започва да нараства и скоростта е огромна – дори не за дни, а за часове.
Първо, евстахеитът се наблюдава, когато слуховата тръба се възпали. След това целият патологичен процес се премества от нея към средното ухо – това е тубоотит. После отитът на средното ухо става ексудативен, т.е. в ухото се появява течност. И на последния етап тази течност се превръща в гной, след което се поставя диагнозата остър гноен среден отит. На фона на такова възпаление тъпанчето буквално се разкъсва, дори не се пука, а се спуква от натиск. И човек развива перфорация на тъпанчето. След това състоянието му се подобрява, тъй като течността започва да изтича и налягането намалява. Но има риск перфорацията, тоест дупката в мембраната, да не зарасне. И това причинява проблеми със слуха, включително чувство на глухота и намаляване на способността да чувате нормално.
Самолечението може да бъде опасно
Развитието на такава ситуация е възможно, ако човек при появата на хрема не започне да се лекува правилно, а се опитва да се справи с народни методи и активно издухване на носа.
Тук е важно да се разбере, че възпалителните гнойни маси могат да “избухнат” не само в ухото. Има висок риск всичко, което от носа е попаднало в ухото буквално да се втурне в мозъка. А това вече крие риск от вторичен гноен менингит.
Какво може и трябва да се направи?
Никога и при никакви обстоятелства не трябва да издухвате рязко носа си. Критерият за оценка на правилността на такава процедура са собствените ви усещания. Ако човек, докато издухва носа си, чува различни звуци в главата си, които са очевидно странни и нетипични, или чува бълбукане или скърцане, а също така има остро усещане за запушване на ушите, това е ясен пример, че издухването е направено неправилно и рискът от загуба на слуха се увеличава.
Първото нещо, което трябва да направите в такава ситуация, е да поставите вазоконстриктивни капки в носа. И не просто го напръскайте, но трябва да отметнете глава назад, така че разтворът да попадне в назофаринкса, където се отварят слуховите тръби.
Второ, трябва да поставите капки в ухото – те ще премахнат болката. Ако човек знае как, тогава с помощта на спринцовка може да извършите пневмомасаж на тъпанчето.
Ако ситуацията се подобри, добре. Просто трябва да оцените случилото се и да не го повтаряте отново. Ако не, не бива да отлагате, а трябва буквално да тичате на лекар. Тук времето е важен фактор. Ако пациентът дойде при лекаря на следващия ден след такова събитие, тогава вероятността за пълно възстановяване е висока. Специалист, използващ специални техники и устройства, ще може да коригира проблема. Ако се забавите, резултатът ще бъде непредвидим, защото е изключително трудно, а понякога и невъзможно, да се развие всичко в обратната посока и ще са налице проблеми със слуха за дълго време, ако не и за цял живот.
