Как да разпознаем рак на пикочния мехур

Един ден отивате до тоалетната и виждате кръв в урината. Това може да е признак на различни заболявания

Но хематурията (кръв в урината) е симптом на третия най-често срещан урологичен рак след рака на простатата и рака на бъбреците – рак на пикочния мехур. Кой е изложен на риск, какви симптоми придружават заболяването, какви методи на лечение съществуват? Всичко това ще научите, ако продължите да четете надолу.

Какво представлява пикочният мехур?

Пикочният мехур е кух мускулен орган, разположен в таза. Той служи като резервоар за урина, идваща от бъбреците през уретерите. Урината се натрупва в пикочния мехур, докато не се изпразни през уретрата. Благодарение на еластичната структура на стените, пикочният мехур може да се разтегне и да побере до 400–700 милилитра урина.

Поради естеството на своите функции, пикочният мехур е податлив на различни заболявания. Едно от най-честите – циститът – е възпаление на стените, което в повечето случаи се диагностицира при жените. Едно от най-опасните заболявания обаче е ракът на пикочния мехур.

Какво е рак на пикочния мехур?

Ракът на пикочния мехур (РПМ) е злокачествено новообразувание, което се развива от епителните клетки, покриващи вътрешната повърхност на пикочния мехур. Най-често заболяването се среща при пациенти над 55 години.

Туморите на пикочния мехур могат да бъдат разделени на повърхностни, тоест мускулно-неинвазивни, които се срещат в 75% от случаите, и инвазивни, които растат през дебелината на стената на пикочния мехур.

Рисковите фактори, които могат да увеличат шансовете ви за развитие на рак на пикочния мехур, включват:

•възраст;
•тютюнопушене – приблизително 50% от пациентите, страдащи от рак на пикочния мехур, са пушачи;
•лъчева терапия на тазовите органи;
•професионални рискове;
•продължителен контакт с ароматни амини (анилинови багрила, използвани в бояджийската промишленост) и химикали, използвани в производството на каучук, електрически кабели и бои и лакове.

Риск от рак поради полип на пикочния мехур

Полипите са образувания, които се появяват в кухите органи, растат и изпъкват над лигавиците. Те могат да се образуват в различни органи, като носа, червата, матката, стомаха или пикочния мехур.

Някои полипи са безвредни и доброкачествени, докато други причиняват развитието на рак

Полипът на пикочния мехур се нарича популярно папилом на пикочния мехур – това е доброкачествен тумор, който има тънка съединителнотъканна основа, съдържаща кръвоносни съдове и е покрита с нормален епител. Папиломите са много редки тумори и представляват приблизително 2% от всички тумори на пикочния мехур. Обикновено се среща като единичен малък тумор, най-често при пациенти под 50 години, може да се появи и при деца. Това е образувание, което изпъква (враства) в лумена на пикочния мехур. В редки случаи папиломът може да прорасне в стената на пикочния мехур, което води до неговото удебеляване. В такива случаи се говори за инвертиран папилом.

Как се проявява рак на пикочния мехур?

Най-честият симптом на папилома е хематурия – това е примес на кръв в урината, която се открива по време на общо тестване на урината рядко, защото примесът на кръв е толкова интензивен, че става забележим за окото. В зависимост от местоположението, в редки случаи този тумор може да причини проблеми с уринирането. Най-често обаче има асимптоматичен ход.

Причините за развитие са слабо разбрани. Редица автори считат рисковите фактори за развитие на рак на пикочния мехур като рискови фактори за развитието и на папилома.

Папиломите, както и други тумори на пикочния мехур, лесно се диагностицират чрез ултразвук

В тази връзка, папиломите при асимптоматични пациенти най-често се диагностицират случайно при клиничен преглед или изследване за друго заболяване. Въпреки високата чувствителност на ултразвука, „златният стандарт“ за диагностика е цистоскопията – изследване, по време на което лекарят използва специален инструмент – цистоскоп – за изследване на лигавицата на пикочния мехур.

Как да се лекува рак на пикочния мехур и необходимо ли е?

Въпреки факта, че в повечето случаи папиломите са асимптоматични и не представляват заплаха за живота на пациента, след идентифицирането им трябва да бъдат отстранени хирургично, за да се извърши хистологично изследване. Това е необходимо, за да се потвърди доброкачественият характер на тумора и да се изключи онкологична диагноза. Струва си да се отбележи, че доброкачествените неоплазми в пикочния мехур са доста редки – не повече от 10% от случаите. В по-голямата част от случаите това са злокачествени тумори, които изискват специален подход към лечението.

Отстраняването на папилома се извършва ендоскопски, без разрези, с помощта на специален електрохирургичен контур или лазер.

След хирургично отстраняване папиломите могат да се появят отново

Това се случва в около 8% от случаите, поради което се препоръчва по-нататъшно систематично наблюдение от уролог при пациенти, които са претърпели операция.

Случаите на превръщане на папилом в рак на пикочния мехур са изключително редки, но въпреки това не са изключени.

Важно е да запомните: като много заболявания, полипите могат да растат дълго време, без да притесняват човек с тежки или лесноразпознаваеми симптоми. Годишният ултразвук на пикочния мехур и общо изследване на урината ще позволят навременно откриване на повечето заболявания, включително папилом и рак на пикочния мехур в ранен етап.

От какво се оплакват пациентите?

Най-честият симптом на рак на пикочния мехур е хематурия – кръв в урината. Хематурията може да бъде както видима за окото, така и невидима, когато кръвните клетки се откриват в урината само чрез микроскопско изследване. Заедно с това пациентите с рак на пикочния мехур могат да забележат дисурични явления – често уриниране, както и дискомфорт при уриниране.

Появата на кръв в урината е много тревожен сигнал, който изисква незабавна реакция. Според едно голямото проучване 21% от 3582 пациенти с видима хематурия са имали рак на пикочния мехур, 1,3% са имали рак на бъбреците и 1,8% са имали рак на уретера или бъбречното легенче.

Диагностика на рак на пикочния мехур

Златният стандарт за откриване на рак на пикочния мехур е цистоскопията. Методът включва визуално изследване на пикочния мехур с помощта на специален инструмент. Днес за това се използват гъвкави, меки инструменти, което позволява, заедно с използването на локална анестезия, да се сведе до минимум дискомфортът, свързан с тази процедура, и да се извърши амбулаторно.

Методи за лечение на рак на пикочния мехур

Лечението до голяма степен зависи от това дали туморът засяга само лигавицата или е нараснал в по-дълбоките слоеве на стената на пикочния мехур.

Един от най-ефективните и често срещани методи за лечение е трансуретралното отстраняване на тумора, но може да се използва само в ранните стадии на заболяването, когато туморът не е имал време да расте в по-дълбоките слоеве. Методът включва отстраняване на тумора без разрези, през уретрата с помощта на специален инструмент. Основното предимство на метода е, че позволява да се запази пикочния мехур.

В по-късните етапи, когато туморът се разпространява по-дълбоко, радикалният метод на лечение е цистектомията – пълно отстраняване на пикочния мехур. Тази операция е много сложна, травматична и значително влошава качеството на живот на пациента. В някои случаи операцията завършва с образуването на нов резервоар за урина от червата, който се отвежда до предната коремна стена и налага носенето на специални сакове за урина.

Ето защо от навременното откриване на рак на пикочния мехур зависи както прогнозата, така и способността на човек да поддържа работоспособността и обичайния си начин на живот. За да се диагностицира навреме заболяването и да се започне ефективно лечение, се препоръчва системно изследване на тялото, наблюдение от уролог и контролни изследвания, особено при пациенти с рискови фактори за развитие на рак на пикочния мехур.

Споделете тази статия


Call Now Button