Повишаването на холестерола се случва при намалено производство на полови хормони
Лекарите съставиха списък какво всъщност вреди на кръвоносните съдове и води до повишаването на холестерола
Според статистиката повишаването на холестерола надхвърля нормата при 30% от мъжете и жените на възраст 40-45 години. А след 50 години делът на хората с висок холестерол достига 45-50%. Това състояние драстично увеличава риска от атеросклероза. Атеросклерозата е стесняване на кръвоносните съдове поради натрупване на холестеролни отлагания по стените им. Това застрашава развитието на коронарна болест на сърцето (ИБС), хронична сърдечна недостатъчност и сърдечно-съдови инциденти, инфаркти и инсулти. Затова е много важно да не допускате повишаването на холестерола и да следите нивата му, подчертават кардиолозите. Освен това такъв контрол трябва да започне много преди 40-ия си рожден ден.
Повечето хора са сигурни, че неправилното хранене води до атеросклероза. Казват, че повишаването на холестерола се случва ако често ядете яйца, масло, заквасена сметана и тлъсто месо. Всъщност, науката отдавна е опровергала теорията, че консумацията на животински мазнини винаги и директно води до значително повишаване на холестерола. Но защо тогава повишаването на холестерола е проблем за половината от населението на Земята? За да разберем, проучихме научна и медицинска литература.
Кой всъщност е нашия враг?
На първо място, трябва да възстановим нормалните нива на холестерола. Еволюцията ни е осигурила производството му, защото е жизненоважно за организма. От това вещество са изградени клетъчните мембрани (стени). Използва се и за синтезиране на полови и други хормони при мъжете и жените.
Проучванията показват , че само 10-15% от холестерола идва от храната. Останалите 85-90% се произвеждат от самия организъм, а не само от мазнините.
Следователно всички приказки, че за да намалите холестерола, трябва да се откажете от маслото, яйцата и сметаната, са голяма глупост
Между другото, яйцата съдържат много холин, който премахва “лошия” холестерол.
Като цяло ролята на холестерола и процесите с негово участие все още поставят много загадки за учените и лекарите. Така едно проучване показа, че в напреднала възраст, след 85 години, повишените нива на това вещество намаляват риска от развитие на деменция с повече от една трета! Но в по-ранна възраст излишният холестерол в кръвта надеждно заплашва с появата на инфаркти и инсулти.
Важно е обаче да се разбере, че вредата е относителна. Ако кръвният ви тест просто е показал повишен общ холестерол, това не означава нищо.
Повишаването на холестерола: добър, лош, общ холестерол
Нивото на общия холестерол в кръвта се счита за показател за скрининг. Тоест, предполага се да се проверява всяка година за цялото население, като се започне от 18-годишна възраст (като част от профилактичния медицински преглед, включен в клиничния преглед).
Ако този показател не се вписва в нормата, не може автоматично да се направи извод за опасни нарушения в тялото. Важно е да разберете кои видове холестерол са повишени. За целта се прави подробен кръвен тест – липиден профил. В него се посочва:
– липопротеини с ниска плътност (LDL). Някои лаборатории също тестват за липопротеини с много ниска плътност (VLDL). Това са видове “лош” или “вреден” холестерол, който запушва нашите кръвоносни съдове;
– липопротеини с висока плътност. Това е “добър” холестерол, който, напротив, подобрява състоянието на стените на кръвоносните съдове;
– триглицериди. Това е вид мастно съединение, което циркулира в кръвта. Повишените нива имат неблагоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система.
Друг много важен показател, който сравнително наскоро навлезе в клиничната практика, е липопротеинът (а), или Lp(a). Повишеното му ниво се определя основно от генетиката. Според изследванията, този показател е свързан с висок риск от ранно развитие на сърдечно-съдови заболявания. По този начин, заедно с други рискови фактори, с повишен Lp(a), заплахата от коронарна болест на сърцето (ИБС) може да се увеличи 30 пъти.
Този анализ в момента не е включен в липидния профил, той се прави отделно, като пациентът сам заплаща изследването. Лекарят може да предпише и изследване на хомоцистеин. Това е аминокиселина, чийто излишък има много негативен ефект върху стените на кръвоносните съдове, като ги уврежда сериозно. Едновременното повишаване на Lp(a) и хомоцистеина представлява най-висок риск от коронарна артериална болест.
Хормоните са виновни
Основната част от холестерола в тялото ни отива за синтеза на полови хормони. Това е естрадиолът при жените и тестостеронът при мъжете. С възрастта, средно след 40-45 години, производството на такива хормони намалява. Голяма част от холестерола остава непотърсена и поради това нивото му в кръвта се повишава.
Затова е важно пациентите да посещават ендокринолог, който да ги насочи за изследвания за нивото на половите хормони
Ако хормонозаместителната терапия (ХЗТ) е предписана своевременно и компетентно, тя може да помогне за нормализиране нивата на холестерола. Струва си да се разбере: първо, ХЗТ има много противопоказания. Второ, може да има други причини за повишен холестерол.
Една от най-честите ситуации, заради която се случва повишаването на холестерола, е нарушението в работата на щитовидната жлеза. На първо място, намаляване на нейната функция, хипотиреоидизъм. В края на 19 век изключителният виенски хирург Теодор Билрот провежда легендарен експеримент. Неговите ученици премахват щитовидните жлези на овце и кози. В резултат на това нивото на холестерола на животните рязко скочи и започна тоталната съдова атеросклероза. Този експеримент влезе в историята като нещо революционно, тъй като преди се смяташе, че атеросклерозата се случва заради мазните храни. Но, тревопасните кози и овце никога не са хапвали нито пържоли, нито масло, нито свинска мас.
Накратко, при повишаване на „лошия” холестерол, освен половите хормони, е важно да се провери и функционирането на щитовидната жлеза.
Черният дроб и панкреаса също са виновни за повишаването на холестерола
Също така повишаването на холестерола сериозно зависи от функционирането на стомашно-чревния тракт: черен дроб, панкреас, черва, жлъчен мехур.
Както „лошият“, така и „добрият“ холестерол се синтезират в черния дроб. Последният – добрият холестерол- се произвежда в червата. Ако тези органи не функционират правилно, метаболизмът на холестерола в организма също се нарушава.
Панкреасът, наред с други функции, отделя ензими за разграждане на мазнините в червата. Ако мазнините не бъдат преработени достатъчно добре (поради неуспех в производството на ензими), холестеролът в кръвта отново се повишава.
С жлъчния мехур не всичко е толкова просто. От една страна, изследванията показват, че ниските нива на „добрия” холестерол и високите нива на триглицеридите допринасят за образуването на камъни в жлъчката. От друга страна, има доказателства, че хората с холелитиаза често имат повишен „лош“ холестерол. Като цяло изглежда като порочен кръг: високият холестерол може да доведе до холелитиаза и още повече пречи на метаболизма на мазнините.
Бъбречни болести, затлъстяване и недостиг на витамини
Хроничната бъбречна болест, пиелонефритът и уролитиазата също могат косвено да повлияят на метаболизма на холестерола в организма. Съответно е необходимо да се провери и функционирането на бъбреците.
Много сериозен рисков фактор е затлъстяването. Хората с наднормено тегло винаги имат повишени нива на “лошия” холестерол. Цяла гама причини могат да доведат до това. Така например излишната мастна тъкан причинява хормонален дисбаланс, който включва холестерола. При затлъстяване нивото на естрадиол и тестостерон намалява. Холестеролът няма къде да отиде, той остава в кръвта, утаявайки се по стените на кръвоносните съдове. И това е само един от механизмите.
Между другото, основният виновник за наднорменото тегло, както знаем, не са мазнините в храната, а излишъкът от „бързи“ въглехидрати – захар, печива и други сладкиши. В допълнение, злоупотребата с въглехидрати уврежда панкреаса, от който зависи разграждането на мазнините (виж по-горе). Затова можем да кажем, че основният враг на нашите кръвоносни съдове е по-скоро излишната захар, отколкото умерената консумация на масло, мазно сирене или заквасена сметана.
И накрая, друга възможна група причини за висок холестерол е дефицитът на витамини и важни за здравето елементи
Витамин D3 се синтезира от холестерола под въздействието на ултравиолетовото лъчение. Ако този витамин не се произвежда достатъчно (а дефицит на витамин D се наблюдава при всеки втори човек), тогава холестеролът отново остава „извън употреба“. И циркулира в кръвта в повишена концентрация. Също така дефицитът на желязо, йод, витамин В12 и фолиева киселина може да доведе до неговото повишаване.
Какво да направите, ако тестовете на холестерола не се вписват в нормата
Ако човек има нарушение на метаболизма на холестерола (повишен “лош” холестерол, триглицериди, намален “добър”), тогава по приятелски начин ситуацията трябва да бъде разрешена с цял екип от лекари: терапевт, кардиолог, ендокринолог, гастроентеролог. Във всеки случай си струва да започнете с терапевт. В идеалния случай е възможно да се открие причината за повишаване на “лошия” холестерол, да се елиминира и да се нормализират показателите.
Но това не винаги се случва. Човек може да има генетични причини, които не могат да бъдат коригирани (поне не и веднага). Или, например, хормонозаместителната терапия е строго противопоказана за него. Или холестеролът е повишен поради нелечимо хронично заболяване.
В такива ситуации, ако има медицински показания, след оценка на всички рискови фактори заедно (за това има специални скали за оценка SCORE и SCORE2), лекарят предписва лекарства за понижаване нивата на холестерола.
Може ли да се повлияе на нивото на липопротеин (а), ако той е генетично обусловен и повишаването му е толкова опасно за кръвоносните съдове и сърцето?
Да, за това има лекарства от ново поколение, които намаляват Lp(a).
КОНКРЕТНО: Стандарти в числа
– Общ холестерол < 5 mmol/l;
– Липопротеини с ниска плътност (“лош” холестерол): < 3 mmol/l при здрави хора без рискови фактори (виж по-долу);
– < 2,6 mmol/l – при хора с умерен риск (например, ако човек се движи малко, има наднормено тегло, но все още няма затлъстяване, захарен диабет или други хронични заболявания);
– <1,8 mmol/l – при хора с висок риск (затлъстяване, диабет, хипертония и др.);
– < 1,4 mmol/l – с много висок риск от сърдечно-съдови инциденти (т.е. ако човек вече е прекарал инфаркт, инсулт, има големи плаки в артериите); – липопротеини с висока плътност („добър” холестерол) > 1 mmol/l;
– триглицериди < 1,7 mmol/l;
– липопротеин (а) < 0,30 g/l;
! Кога и колко често да проверявате холестерола си:
Първият липиден профил (т.е. подробен анализ с разбивка на видовете холестерол) трябва да се направи в детска възраст, до 10 години. Препоръчително е веднага да се погледне липопротеин (а), за да се разбере степента на генетичен риск за сърдечно-съдови заболявания. След това трябва да си направите липиден профил на 20 години, за да предотвратите отрано повишаване на холестерола. След това мъжете на 35 години и жените на 40. След това честотата на тестовете се определя от лекаря – в зависимост от резултатите от изследването. Между другото, ако човек има рискови фактори (наднормено тегло, липса на физическа активност, тютюнопушене, диабет, фамилна обремененост), препоръчително е всяка година да се проверява целият липиден спектър.
