Пневмония – всичко, което трябва да знаем за нея

12-ти ноември е Световният ден за борба с пневмонията. Инфекциозните белодробни заболявания са сред петте най-чести причини за смърт в света. Сега ситуацията се усложнява от епидемията от COVID-19. В тази статия ще ви разкажем какво причинява пневмонията, как ковидната пневмония се различава от обикновената пневмония и как да се предпазите.

Основно:

  • Пневмонията представлява възпаление на белите дробове, вследствие на инфекция. Бактериите са най-честата причина, но както вирусите, така и някои гъбички също могат да са сред причинителите на пневмония;
  • Най-точните начини за диагностициране на пневмония са рентгеновите снимки и компютърната томография;
  • Пневмонията не винаги се лекува с антибиотици, тъй като те са насочени само към бактерии и са безсилни срещу вируси;
  • При Covid – 19 тежката пневмония често се дължи на имунен отговор, наречен „цитокинова буря“. Някои хора може да са предразположени към него.
  • Най-добрите начини да се предпазите е да водите здравословен начин на живот, да приемате допълнително имнуностимулиращи продукти, да се ваксинирате срещу грип, пневмококова инфекция и Covid-19 своевременно.

Какво е пневмония?
Думата „пневмония“ често се използва като синоним на пневмония, но това не е съвсем правилно. Възпалението като цяло е защитна реакция на тялото, опитът му да изолира лезията и да се отърве от увредените клетки. Възпалението може да възникне вследствие на инфекция, излагане на химикали, изгаряния или алергии. Тежестта на възпалението зависи не само от вътрешните увреждания, но и от силата на реакцията на самия организъм.

Възпалението на белите дробове от неинфекциозен характер се нарича пневмонит. Пневмонията, от друга страна, се развива поради навлизането в белите дробове на инфекциозни патогени – бактерии, вируси или гъбички. По-голямата част от случаите са причинени от бактерии от рода на стрептококи, които се наричат пневмококи. Те живеят в горните дихателни пътища на по-голямата част от човечеството и обикновено не представляват заплаха. Вторият най-често срещат причинител е хемофилният бацил.

Възпалението се развива на фона на отслабена имунна система – например, като усложнение на остри респираторни инфекции, грип, астма, хронична обстукривна белодробна болест. Пневмонията застрашава особено хората с първоначално слаб имунитет – например, с тежък комбиниран имунодефицитен синдром, СПИН, докато са подложени на курс на химеотерапия или приемат лекарства, които потискат имунитета (например, след трансплантация на органи).

Какво трябва да знаете за Covid-19 пневмония?
Коронавирусната пневмония е най-честото усложнение на COVID-19. Веднъж попаднал в тялото, вирусът навлиза в неговите тъкани чрез ACE2 рецепторите. Много от тези рецептори има в белите дробове, както в клетките, които участват в газообмена (пневмоцити), така и в клетките на малките кръвоносни съдове, които пренасят кислород. Освен това основната опасност понякога идва не от самия вирус, а от реакцията на тялото.
Принципът е следния – когато в тялото ни попадне вирус, имунната система освобождава цитокини, които представляват информационни протеинови частици, които казват на клетките „убийци“ да се отърват от заразените клетки или дават команда за самоунищожение на самите заразени клетки. Проблемът е, че свръхреакцията може да направи така, че процеса да излезе извън контрол. В резултат възниква „цитокинова буря“, при която имунната система продължава да атакува здравите клетки.
Това, което прави толкова опасна „цитокиновата буря“ е, че е възможно тя да възникне внезапно и да се разпространи из цялото тяло буквално като пожар за броени часове.
Учените смятат, че някои хора са по-податливи на подобна реакция, докато други не толкова. Една от хипотезите е, че този риск е свързан с генетиката. Например, клетките с определени гени може да са по-податливи на коронавирус. Съществува и изследвания за връзката на тежкото протичане с гени, които участват в производството на цитокини.

Въпреки това, вероятно гените играят по-малка роля в цялостното здраве на имунната система. То се влияе от заболявания, които са свързани със системни възпаления в организма, като хипертония, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания и затлъстяване. Хората с тези диагнози са най-склонни за развиване на пневмония от коронавирусна инфекция. Това е и една от причините на тези хора да се препоръчват целогодишен прием на имуностимулиращи продукти, както и ваксинация, така че имунната система да има време да получи протеините на вируса преди момента на инфекцията.

Какво се случва в тялото при пневмония?
Когато възпалението нахлуе в алвеолите, те могат да се напълнят с толкова много течност, че дишането да стане изключително трудно. Появява се задух, кашлица, болка в гърдите, а в резултат на възпалителния процес – температура, втрисане или треска. Поради запушването на малките съдове, количеството кислород, което навлиза в кръвния поток става недостатъчно, вследствие на което човек започва да се чувства силно изморен. Тежестта на симптомите зависи от степента на увреждане на белодробната тъкан. Ако лезията е повече от 50%, лекарите могат да предпишат инхалации.

Едно от най-сериозните усложнения на пневмонията може да бъде белодробната фиброза. При тежко увреждане част от тъканите отмират, а на тяхно място израства съединителна тъкан. В резултат на това, дихателната повърхност на белите дробове намалява, може да се появи задух, човек понася по-зле стреса и се уморява по-бързо. Фиброзата не може да бъде излекувана, но нейното развитие може да бъде спряно чрез използването на лекарства, които намаляват възпалителния процес и спират процесите на клетъчно делене (цитостатици).

Как се диагностицира пневмония?
Пневмонията се диагностицира със стетоскоп. Лекарят прослушва пациента и открива хакатерните за пневмония хрипове в гръдния кош. За поставяне на диагнозата той трябва да вземе предвид и други признаци като – висока температура за поне три дни, задух и слабост.

Прочетете още: Как да се погрижим за себе си у дома, когато сме с Covid-19?

Припомняме, че в надомни условия може също да оцените нивото на насищане на кръвта с кислород, посредством използването на пулсов оксиметър. Това е малко устройство, което под формата на клипс се закрепя на пръста и има екран. Той има сензор, който свети върху съдовете през кожата, а по този начин отчита нивото на кислороден хемоглобин. Хемоглобинът със и без кислородни молекули поглъща светлинните вълни по различни начини, а именно на това се основава методът за измерване.

Нe само рентгенова или компютърна томография на гръдния кош може да потвърди диагнозата. КТ диагнозата е по-точна, защото дава не една картина, а няколко, от които се изгражда триизмерна картина. Освен това, в ранните стадии на заболяването (особено в случай на цитокинова реакция, която започва безсимптомно) рентгеновите лъчи и компютърната томография може да не покажат никакви промени.
Пълната диагностика включва кръвен тест с маркери на възпаление и отделяне от белите дробове, за да се диагностицира причинителят на заболяването.

Как се лекува пневмония?

При предписване на лечение на пневмония е много важно да се установи причината за нея. За борба с бактериална или гъбична пневмония се използват антибиотици, които могат да потиснат жизнената активност и размножаването на патогенни микроби. За всяка една група патогени се изписват специфични лекарства. Вашият лекуващ лекар може да ги предпише, позовавайки се на резултатите от изследванията, общото състояние на човека, възрастта и съпътстващите заболявания.
Не приемайте антибиотици без да сте извършили консултация с лекар!

Кой е изложен на риск?

Всеки човек може да получи пневмония, но някои хора са изложени на по-висок риск от други. Това важи особено за деца под пет години и възрастни над 65 години. Това се дължи на състоянието на имунната система и наличието на хронични заболявания. Особено внимателни трябва да бъдат хората с хронични белодробни заболявания. Освен това пневмонията се среща два пъти по-често при деца, живеещи в райони със замърсен въздух. Емисиите от индустрии (например химическа и металургична) причиняват хронично възпаление на дихателните пътища и намаляват имунитета.

Пациентите в болници и болнични заведения, които са настанени в интензивно лечение, възстановяват се от операция или се нуждаят от интензивна респираторна терапия, са изложени на по-висок риск. Придобитата в болница пневмония често засяга хора, които са на инхалатори или са имали операция на белите дробове и трахеята. В същото време в болниците живеят най-опасните бактерии – тези, които вече са придобили резистентност към един или повече антибиотици.

Как да се предпазим?

Пневмонията най-често се появява през зимата и то като усложнение след остри респираторни инфекции или вследствие на грип. Именно затова първата превенция срещу нея е да укрепите вашия имунитет – яжте балансирано, спете достатъчно, включете умерена физическа активност в режима си, приемайте добавки за подсилване на имунитет. Например в сайта на Grewia, можете да откриете Имуно макс с черен бъз, Кидс протект с витамин D3 и червена боровинка , както и подходящия при кашлица продукт – Бронхо плюс с витамин C и червена боровинка.В допълнение към това е добре също да направите ваксинация срещу пневмококова инфекция, която да осигури допълнителна защита (но не за всеки, тъй като за нея има и противопоказания).

Споделете тази статия


Call Now Button