Клетките на нашето тяло се състоят от молекули, които са стабилни и нестабилни. Наличието на сдвоени електрони в молекулата показва нейната стабилност. Такава клетка е здрава, възпроизвежда се и се обновява правилно
Биохимията определя свободния радикал като молекула, характеризираща се с наличието на такъв, т.е. несдвоен, електрон в обвивка. Молекулите с несдвоен електрон (свободни радикали) са нестабилни, лесно реагират с други вещества и стават агресивни към околните молекули. Когато срещнат някаква молекула, те се опитват да дадат или да получат електрон, за да станат стабилни.
Как се образуват свободните радикали?
Свободните радикали се образуват, когато нерадикална молекула загуби или спечели един електрон. За да намери източник на стабилност, свободният радикал „атакува“ други молекули и ги „ограбва“ от липсващия електрон. Повредената молекула или умира, или на свой ред се превръща в свободен радикал и започва да уврежда други клетки. Ако това продължи дълго време, се задейства процес, наречен оксидативен стрес.
Скоростта на образуване на свободни радикали зависи от ендогенни (вътрешни) и екзогенни (външни) фактори. Основният производител на свободни радикали в тялото, парадоксално, е кислородът. По време на клетъчното дишане молекулата на кислорода придобива електрон и образува супероксид. Или иначе казано, оксидантите се произвеждат естествено в клетката от кислород, особено на митохондриално ниво.
В допълнение, има и външни фактори, които влияят върху образуването на излишни свободни радикали:
• Възпаление и инфекция.
• Повтарящо се излагане на стрес.
• Лоша околна среда (замърсен въздух и вода, пестициди и други токсини в храната).
• Домакински химикали и нискокачествена козметика с агресивен състав.
• Свръхинтензивна и продължителна физическа активност.
• Лоши навици – злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, наркотици.
• Дефицит на ендогенни защитни фактори (фосфолипиди, ензими, микроелементи и витамини).
• Липса на чист въздух и физическа активност.
• Небалансирана диета, състояща се от нездравословна храна (особено мазнини, консерванти, нитрити, нитрати, открити в храната).
• Прекомерно излагане на слънчева и електромагнитна радиация (от компютри, лаптопи, таблети, телефони и микровълнови печки).
Неконтролирана употреба на мощни лекарства.
Ефектът на свободните радикали върху здравето
При нормални условия свободните радикали играят важна роля в процесите на поддържане на живота на клетките, участвайки в антибактериалната защита, реакциите на окислително фосфорилиране, биосинтеза на простагландини и нуклеинови киселини и др. Въпреки това, в излишък, тези реактивни частици са опасни, тъй като атакуват клетките и предизвикват разрушителни верижни реакции, които причиняват необратимо увреждане на биологичните субстрати (ензими, протеини, ДНК и др.).
Признаци на оксидативен стрес:
• Ускорено стареене на тялото (ранни бръчки, старчески петна, птоза).
• Проблеми с паметта.
• Развитие на хронични заболявания – атеросклероза, заболявания на опорно-двигателния апарат, катаракта, болест на Алцхаймер, рак.
• Намален имунитет, възпалителни процеси.
• Нарушения на черния дроб и бъбреците.
Колкото повече свободни радикали се натрупват в тялото, толкова по-големи и по-сериозни са последствията.
Увреждане на клетките и тъканите
Свободните радикали причиняват увреждане на клетъчната мембрана, причинявайки загуба на влага и други жизненоважни елементи. Те намаляват чувствителността на клетката към хормони и медиатори, нарушават енергоснабдяването на митохондриите и рецепторния апарат на клетката и предизвикват модификации на клетъчната и митохондриалната ДНК.
Мишените на атаките на свободните радикали в човешкото тяло са основно протеини, ненаситени мастни киселини, които са част от клетъчната мембрана, полизахариди и липиди. Увредените от свободните радикали клетки не могат пълноценно да абсорбират микроелементи, витамини и други хранителни вещества, което от своя страна води до още по-големи увреждания.
Появата на възпалителни процеси
Поради свободните радикали в тялото се появяват много мутирали и увредени клетки. Оксидативният стрес води до повишен стрес върху имунната система. Ако организмът не може да се справи с толкова много болни клетки, възниква възпаление.
Ролята на свободните радикали в стареенето
Вероятно свободните радикали са част от уравнението на стареенето. Една теория гласи, че много от промените, които настъпват в телата ни с възрастта, са причинени от оксидативен стрес. Увреждането на ДНК и голям брой болни и мутирали клетки водят до различни възрастови нарушения.
В допълнение, под въздействието на външни и вътрешни фактори, свободните радикали също се произвеждат в кожата, увреждайки клетките и влакната на извънклетъчния матрикс. Това е причината за външното стареене: появата на бръчки, пигментация, птоза. Особено негативно влияние върху кожата имат ултравиолетовите лъчи, които причиняват фотостареене.
Връзката между свободните радикали и развитието на болести
Силно реактивните видове свободни радикали атакуват биологично значими молекули, което води до нарушаване на хомеостазата, възникване на патологични процеси и хронични заболявания.
Доказано е, че прекомерното окисление в тялото е причина за повече от 80 вида заболявания. Затлъстяването, диабетът, хипертонията, сърдечните патологии, депресията, онкологията, деменцията и други сериозни хронични заболявания са резултат от оксидативния стрес. В началото са лечими, но с течение на времето стават тежки.
Естествени източници на антиоксиданти
За да се предпази от увреждане, причинено от свободните радикали, тялото осигурява многопластова антиоксидантна защита:
► ензими – супероксид дисмутаза, каталаза, глутатион пероксидаза;
► протеини – церулоплазмин, трансферин, хаптоглобин;
► други нискомолекулни вещества – стероидни хормони (женски полови хормони), тироксин, флавоноиди, витамини А, Е, С и др.;
Всяка клетка обикновено е в състояние да унищожи излишните свободни радикали. Например, неутрализирането на супероксидните йони се извършва от ензима супероксиддисмутаза (SOD). Въпреки това, когато има излишък от оксиданти, външната част на антиоксидантната система – антиоксиданти, получени от храната – играе важна роля в защитата на тялото от оксидативен стрес.
Антиоксидантите са съединения, намиращи се в храната, които предпазват клетъчните мембрани от потенциално вредни ефекти или реакции, свързани с прекомерното окисление в тялото. С прости думи, това са молекули, които могат, без да се нараняват, да дадат липсващия електрон на свободните радикали и частично да ги отстранят от тялото, намалявайки щетите, причинени от окисляването.
Учените са установили , че консумацията на храни, богати на антиоксиданти, може да осигури добро ниво на защита на тялото срещу свободните радикали, да се справи с оксидативния стрес и да забави процеса на стареене.
Най-изследваните антиоксиданти в медицината включват: фенолни флавоноиди, ликопен, каротеноиди и глюкозинолати, микроелементи, селен, мед, цинк и манган, както и витамини С и Е.
Плодове и зеленчуци
Епидемиологичните проучвания установяват положителна връзка между консумацията на плодове и зеленчуци и превенцията на атеросклероза, рак, диабет и артрит. Заради изразеното им въздействие върху процеса на стареене учените ги наричат „фонтани на младостта“.
По този начин учените са определили плодовете и зеленчуците като „функционални храни“, които могат да подобрят здравето, да предотвратят или облекчат заболявания, както и да забавят промените, свързани с възрастта.
Зелен чай и други напитки
Учените казват, че пиенето на зелен чай намалява риска от рак, сърдечни и чернодробни заболявания. Тези полезни свойства на напитката се свързват с катехините, съдържащи се в листата на белия и зеления чай.
Кахетините са органични вещества от групата на флавоноидите, които са силни антиоксиданти. Има проучвания за употребата на катехините от зеления чай за лечение на метаболитен синдром, затлъстяване, диабет тип II и сърдечно-съдови заболявания.
Други напитки, богати на антиоксиданти, включват:
✦ кафе (учените са идентифицирали повече от 300 различни антиоксиданти в кафеените зърна);
✦ вино (в умерени количества);
✦ сокове от плодове и ягодоплодни (морков, грозде, ябълка, портокал, боровинка, червена боровинка).
Ядки, семена и други продукти
Ядките (орехи, лешници, пекани, фъстъци, кашу, шамфъстък, бадеми, бразил, макадамия), както и слънчогледовите, ленените, маковите и сусамовите семена са богати източници на антиоксиданти. В допълнение към хранителните вещества (протеини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерали), те съдържат силно реактивни и биоактивни фитохимични съединения, които са антиоксиданти (флавоноиди, изофлавони, катехини, антоцианини, стилбени, лигнани и други).
Установено е, че редовната консумация на ядки и семена помага за намаляване на оксидативния стрес и риска от хронични заболявания, включително диабет, рак, сърдечно-съдови заболявания, неврогенеза и възпаление.
Примери за храни, богати на антиоксиданти
✦ подправки (куркума, смляна канела, майорана, джинджифил, карамфил, сух чесън);
✦ трици от сорго, ориз, лен, царевица, ръж, овес;
✦ черен шоколад;
✦ покълнали зърна;
✦ морски дарове и водорасли.
Антиоксидантни добавки
Ако нямате достатъчно антиоксиданти в диетата си, можете да ги приемате в хранителни добавки.
Витамин С с ехинацея
Продуктът съдържа витамин С, мощен антиоксидант, който помага за неутрализиране и премахване на свободните радикали от тялото. Добавката съдържа и ехинацея, която е източник на биофлавоноиди – антиоксиданти, които значително засилват действието на витамин С.
ПОРЪЧАЙ ВИТАМИН С + ЕХИНАЦЕЯ С ЕДИН КЛИК ТУК!
Този антиоксидантен комплекс се препоръчва за повишаване на съпротивителните сили на организма при значителни физически натоварвания и други състояния, придружени с липса на витамин С. Приемът на добавката ускорява възстановителните процеси (заздравяване на леки рани, изгаряния, увреждане на лигаментната тъкан и др.).
Лутеин и витамин А
Повечето от зрителните функции на нашето око зависят от състоянието на ретината. Тази хранителна добавка съдържа лутеин и витамин А – вещества от групата на каротеноидите, които осигуряват антиоксидантен ефект в макулата на окото – зоната на най-голямо натрупване на фоторецептори.
ПОРЪЧАЙ ЛУТЕИН С ВИТАМИН А ТУК
Приемът на добавката подпомага нормалното функциониране на зрителните органи, намалява риска от развитие на възпалителни и дегенеративни промени в ретината, стъкловидното тяло и лещата, предпазва от зрителни увреждания и ускорява възстановяването след офталмологични операции.
Как да се борим със свободните радикали
Повишаването на общата антиоксидантна активност ще помогне да се избегнат заболявания, да се поддържа здравето и да се удължи младостта.
Правилно хранене
Човек трябва да приема 8-11 mmol антиоксиданти на ден. Хранителната диета, която включва изобилие от зеленчуци, плодове, ядки, семена, подправки, морски дарове, пълнозърнести храни и бобови растения, както и антиоксидантни напитки, ще осигури необходимото ниво на защита срещу свободните радикали. Антиоксидантите действат по-добре в комбинация, затова е препоръчително менюто да е разнообразно.
Умерена физическа активност
Известно е, че интензивните упражнения водят до оксидативен стрес, но бездействието е още по-вредно. Редовната умерена физическа активност 3 до 5 пъти седмично по 30-60 минути ускорява кръвообращението, подобрява метаболизма, подобрява имунитета, спомага за намаляване на влиянието на стресовите фактори и стимулира производството на антиоксиданти в организма. Това може да бъде бягане, бързо ходене, колоездене, танци, упражнения за собствено тегло или йога.
Избягване на вредните навици
За да поддържате високо ниво на антиоксидантна защита, струва си да се откажете от пушенето, наркотиците и да ограничите консумацията на алкохол. Пушенето увеличава оксидативния стрес, а алкохолът води до увреждане на клетките. Въпреки факта, че виното съдържа ресвератрол, мощен антиоксидант, рисковете, свързани с прекомерното пиене, далеч надхвърлят ползите от него като антиоксидантен продукт.
Защита от външни фактори
Елиминирането или намаляването на влиянието на отрицателните външни фактори ще спомогне за повишаване на общото ниво на антиоксидантна защита:
• Избягвайте неконтролираното излагане на слънце;
Избягвайте храни, съдържащи трансмазнини, консерванти, изкуствени оцветители и подсладители;
• Намалете употребата на агресивни битови химикали;
• Проверете за вредни вещества в козметиката;
• Опитайте се да ядете органични храни.
Заключение
Свободните радикали са молекули с несдвоен електрон, които се произвеждат естествено в тялото и в умерени количества осигуряват определени ползи (например необходими за борба с инфекциите). Но под въздействието на ендогенни и екзогенни фактори техният брой се увеличава, което води до заболявания и бързо стареене.
Приема на храни, богати на антиоксиданти, и поддържането на здравословен начин на живот са от решаващо значение за противодействието на оксидативния стрес и са добра терапевтична стратегия за намаляване на риска от няколко заболявания и забавяне на процеса на стареене.
