Инсулт симптоми, които е добре всеки да познава и да знае какво трябва да се направи, как се лекува инсулт и какви са последствията от мозъчен удар
Днес рискът от инсулт е налице при мъжете на 50 години, а при жените – на 55-60 години. За ефективно лечение на инсулт има две важни условия – спешна хоспитализация и висококачествена рехабилитация. В противен случай неврологичните усложнения стават необратими. В най-добрия случай пациентът ще получи множество увреждания. В тази статия ще ви кажем как да разпознаете първите признаци, какво да направите, за да предотвратите сериозните последствия и кои са най-опасните инсулт симптоми.
Какво е инсулт
Инсултът е патология, която се развива поради остро нарушение на кръвния поток в мозъка.
Кръвта непрекъснато доставя кислород и хранителни вещества на тъканите – те са необходими за нормалното функциониране на клетките. Ако кръвта не тече към клетките, те започват да умират.
Инсултът най-често се причинява от сърдечно-съдово заболяване, което води до запушване или разкъсване на кръвоносен съд.
Деления на мозъка
Мозъкът е важна част от нервната система, която отговаря буквално за всичко: регулира метаболизма, функционирането на вътрешните органи, както и висшата нервна дейност.
Мозъчните функции включват рефлекси, координация на движенията, реч, зрение, слух, чувствителност и способността на човек да реагира на околната среда и да взаимодейства с нея.
Мозъкът може грубо да бъде разделен на пет основни области. Всяка от тях има определен набор от задачи и функции.
Продълговат мозък
Продълговатият мозък е продължение на гръбначния мозък, който минава по протежение на гръбначния стълб. Продълговатият мозък е отговорен за безусловните рефлекси – тези, които всеки човек нормално притежава от раждането си. Например повръщането и дихателния рефлекс, както и мигането, кихането, кашлянето. Има и по-„незабележими“ процеси, които този отдел контролира: например слюноотделяне, преглъщане, свиване и разширяване на кръвоносните съдове, сърдечен ритъм.
Мост (част от мозъчния ствол)
Мостът и малкият мозък са отговорни за усещането за допир, изражението на лицето, слуха, движението на очите, езика, координацията на движенията, както и функционирането на вътрешните органи.
Диенцефалон
Диенцефалонът включва центъра на болката (таламуса), както и хипоталамуса и хипофизната жлеза (централните органи на ендокринната система, отговорни за производството на хормони). Диенцефалонът контролира метаболизма и функционирането на вътрешните органи, позволява на човек да чувства глад и жажда и регулира функционирането на ендокринната система и различни жлези. Освен това той обработва информацията, идваща от сетивата, и я разпространява до други части на мозъка.
Среден мозък
Регулира размера на зеницата, яснотата на зрението, промените в лещата при фокусиране на погледа, както и мускулния тонус в различни части на тялото (мускулно напрежение и отпускане). С помощта на този отдел човек може да фокусира вниманието си и да се ориентира в пространството. В допълнение, средният мозък е отговорен за чувствителността към болка, защитните рефлекси и също така контролира телесната температура.
Преден мозък
Предният мозък се състои от ляво и дясно полукълбо. Една от най-развитите части на мозъка. Именно в него се формират съзнанието, поведението и въображението. Също така, предната част ви позволява да разпознавате звуци, вкусове, визуални изображения и миризми, дава на човек способността да възприема и анализира входящата информация, да взема решения, както и да формулира реч и да прави съзнателни движения, да контролира поведението.
Кръвта тече към всички области на мозъка чрез широка мрежа от кръвоносни съдове, която се състои от големи артерии, напомнящи ствол на дърво, и техните басейни – малки артерии, които приличат на клони, излизащи от ствола. В зависимост от това кой басейн е бил засегнат от мозъчния удар, се формират симптомите на патологията инсулт.
Има два основни басейна: каротиден и вертебробазиларен
Инсулт в каротидната област
В приблизително 80-90% от случаите инсултът възниква в каротидната област, която започва с двете каротидни артерии, водещи до мозъка от гръдната кухина през шията. Каротидните артерии осигуряват основния кръвен поток към мозъка.
От каротидния басейн кръвта тече главно към предните и средните части на мозъка (преден мозък, диенцефалон и среден мозък). Съответно, увреждането на артериите на каротидната система може да доведе до увреждане на зрението, координацията и чувствителността. Често се „изключват“ по-висши психични функции: възприятие, памет, мислене, реч. Понякога примитивните рефлекси, като хващане, се изострят.
Важно е да се отбележи, че лявото и дясното полукълбо регулират движенията на тялото кръстосано
Това се дължи на факта, че нервните влакна, идващи от полукълбата, се пресичат на границата на главния и гръбначния мозък. Тоест лявото полукълбо контролира дясната страна на тялото, а дясното полукълбо контролира лявата.
Възможни симптоми на инсулт в каротидната област:
•разширяване на зеницата от страната на удара;
•хемианопсията е нарушение, при което човек вижда само половината от зрителното поле;
•има намалена чувствителност на половината от тялото;
•намалена е мускулна сила или е налице пълна парализа на половината от долната част на лицето и половината от тялото (често ръцете) от страната, противоположна на лезията;
•нарушена координация на движенията, апраксия – проблем с целенасочени движения и действия;
•нарушение на паметта;
•афазия – нарушение на говора и/или разпознаването на говор при запазване на нормален слух;
•загуба на контрол върху уринирането и движенията на червата.
Инсулт във вертебробазиларната област
Вертебробазиларният басейн се образува от гръбначните артерии. Той осигурява кръвоснабдяването главно на продълговатия мозък, малкия мозък и тилните дялове на мозъчните полукълба.
Инсултът във вертебробазиларната област е по-рядък. При човек с такъв инсулт се нарушава координацията, появяват се неволни движения на очите (нистагъм), изчезва чувствителността, може да се развие парализа на всички крайници, спиране на дишането и кръвообращението.
Симптоми на инсулт във вертебробазиларната област:
•силно замайване, често с гадене и повръщане;
•нестабилност;
•двойно виждане;
•лоша координация на движенията, нестабилна походка;
•загуба на гълтателен рефлекс, невъзможност за преглъщане (дисфагия);
•нарушение на говора поради невъзможността да се контролират движенията на езика и устните (дизартрия);
•увреждане на слуха;
•загуба на чувствителност на крайниците от едната или от двете страни;
•парализа на тялото – едностранна или двустранна (пълна);
•патологично разширяване или свиване на зениците без реакция на светлина – в едно или две очи;
•промяна в положението на очните ябълки – кривогледство, вертикално или хоризонтално несъответствие;
•слепота на едното или двете очи;
•слабост в половината от лицето поради увреждане на лицевия нерв;
•нистагъм;
•тремор – треперене на крайниците;
загуба на съзнание.
Други симптоми на инсулт
Тъй като инсултът може да засегне както големи, така и малки области на мозъка, проявите на патологията могат да бъдат необичайни и неочевидни.
В някои случаи човек, който има инсулт, може да не усеща главоболие или да има проблеми с координацията или зрението. Но в същото време поведението му се променя и личността му се деформира. Такива разстройства не се наричат неврологични, а психични.
Например, внезапно се появява необоснована и необичайна агресия, глупост или небрежност. Понякога, напротив, той става твърде спокоен: избягва движението и разговорите (липсва спонтанност), проявява апатия, слабохарактерност и неспособност да взема решения.
Понякога инсултът изглежда като интоксикация – такава проява на патологията може да подведе другите, особено когато става дума за млади хора.
Това са доста редки признаци на инсулт. В по-голямата част от случаите се развива по „класическия“ сценарий с описаните по-горе симптоми.
Но ако нещо не е наред с човек, той се държи странно или неадекватно и няма обективна причина за това, може би трябва да се консултира с невролог. В тежки случаи, например, ако пациентът е станал необосновано агресивен, тича из стаята, крещи и се хвърля върху всички около себе си, вижда несъществуващи предмети, по-добре е да се обадите на Бърза помощ.
Усложнения след инсулт
Основното усложнение на инсулта е загубата на жизненоважни неврологични функции, за които е отговорен мозъкът. Например дишане – в този случай пациентът ще се нуждае от изкуствена вентилация.
Ако пациентът има аневризми и е настъпил инсулт поради разкъсване на някоя от тях, в бъдеще е възможен рецидив на патологията.
Пневмония – наблюдава се, когато пациентът е свързан с механична вентилация за дълго време, а също така се развива, ако човек лежи дълго време (възниква задръстване в белите дробове).
В допълнение, пациентите, приковани към леглото, често развиват язви по повърхността на кожата – рани от залежаване. Това обикновено се случва, ако човек се обръща по-малко от веднъж на всеки 3 часа, спалното бельо не е сменено или гънките на чаршафите не са изгладени.
В някои случаи белодробната емболия се развива на фона на инсулт – води до спиране на кръвообращението в белите дробове и предотвратява насищането на кръвта с кислород.
Също така инсултът може да доведе до трайни неврологични последици – парализа на крайниците или половината от тялото, нарушение на съзнанието, паметта, речта, както и когнитивни и психични разстройства.
Видове инсулт
На първо място, инсултите се различават по причината за тяхното възникване.
Исхемичният инсулт е мозъчно-съдов инцидент, причинен от запушване на кръвоносен съд и недостатъчно кръвоснабдяване на тъканите (тази патология се нарича исхемия – оттук и името на исхемичния инсулт). Колкото по-дълго кръвоснабдяването липсва, толкова по-голяма е зоната на увреждане на мозъка.
Исхемичният инсулт се нарича още мозъчен инфаркт
Инфарктът е смърт на тъкан поради недостиг на кислород (исхемия). Може да се появи във всеки орган.
Хеморагичният инсулт е нарушение на кръвообращението, свързано с разкъсване на кръвоносен съд и вътречерепен кръвоизлив
При хеморагичен инсулт кръвта се влива в субарахноидалното пространство, директно в мозъчната тъкан или във вентрикулите на мозъка.
Преходна исхемична атака
Описва се като внезапно и краткосрочно неврологично разстройство с ограничено снабдяване с кръв и кислородни молекули към мозъчните клетки. Не води до необратими последици, но изисква незабавна медицинска помощ, тъй като може да е предвестник на предстоящ исхемичен инсулт. В 10% от случаите след първия епизод на преходна исхемична атака се наблюдава истински мозъчно-съдов инцидент. По-често се регистрира при хора над 65 години и е резултат от възрастови промени в кръвоносните съдове и хронични заболявания.
При субарахноиден кръвоизлив кръвта дразни менингите, развива се подуване и спазъм на мозъчните съдове.
При интрацеребрален кръвоизлив последствията зависят от обема на излятата кръв. Ако обемът е голям, се образува интрацеребрален хематом, който притиска околната мозъчна тъкан и предизвиква изместване на мозъчните структури. При кръвоизлив от малки съдове мозъчната тъкан се насища с кръв и се нарушава функцията на съответните центрове, разположени в областта на кръвоизлива.
Пробивът на кръвта във вентрикулите на мозъка причинява смущения в терморегулацията и жизнените функции, като дишане и кръвообращение.
Исхемичният инсулт се класифицира според продължителността на персистираненеврологичните симптоми и тяхното развитие
Според широко разпространената класификация TOAST (Trial of Org in Acute Stroke Treatment) исхемичният инсулт се разделя на пет типа, различими по начина на блокиране (оклузия).
•Кардиоемболичният инсулт винаги е свързан със сърдечно заболяване (предсърдно мъждене, по-рядко инфаркт на миокарда) и образуването на кръвен съсирек, който се придвижва до мозъка. Кардиоемболичният инсулт представлява 29% от случаите на инсулт.
•Атеротромботичният инсулт се развива поради запушване на големи кръвоносни съдове от атеросклеротична плака или тромб, образуван на повърхността им. Атеротромботичният инсулт представлява приблизително 16% от всички случаи на инсулт.
•Лакунарен инсулт възниква, когато малки кръвоносни съдове, които доставят хранителни вещества и кислород до дълбоките тъкани на мозъка, биват блокирани. Този тип инсулт може да има няколко огнища наведнъж. На мястото на мъртвите клетки се образуват малки кухини – лакуни. Отчита се при около 16% от случаите на всички видове инсулт.
•Инсулт, свързан с други причини – редки заболявания. Например при възпаление на стените на кръвоносните съдове (васкулит) или тяхното прогресивно стесняване (болест моямоя – Moyamoya disease). Тромбофилията, излишък на тромбоцити в кръвта, които спонтанно се слепват и образуват кръвни съсиреци, също може да доведе до инсулт. Другите причини представляват приблизително 3% от всички исхемични инсулти.
Повечето инсулти са с неизвестна етиология – техният механизъм на задействане не може да бъде точно определен
В 36% от случаите причината за исхемичния инсулт не може да бъде установена.
Според продължителността на неврологичните симптоми инсултите биват:
•с транзиторна исхемична атака (мини инсулт) или микроинсулт – атака с обратими неврологични нарушения, която продължава от 24 часа до 3 седмици;
•исхемичен инсулт с персистиращи остатъчни ефекти е атака, при която неврологичните симптоми персистират повече от месец (персистиращ – постоянен, продължаващ дълго време, неизчезващ).
Според развитието на неврологичните симптоми:
•инсулт в прогресивно развитие – неврологичните симптоми се увеличават и стават по-тежки, когато мозъчната тъкан умира;
•затихващ инсулт, при който неврологичните симптоми са стабилни, не се развиват поне една седмица или постепенно изчезват.
Хеморагичният инсулт се класифицира според периода от момента на вътречерепния кръвоизлив.
Има четири периода по време на хеморагичен инсулт:
•Най-острият период е от момента на разкъсване на кръвоносния съд до 72 часа. Симптоми, свързани с некроза на мозъчни клетки в областта, която кръвта не е достигнала напредък;
остър период – до 28 дни от момента на кръвоизлива. В острия период се образуват хематом и мозъчен оток. Това води до увреждане и смърт на тъкани, които не са пряко свързани с разкъсания съд;
•Ранен възстановителен период – до 6 месеца от деня след кръвоизлива. По това време симптомите стават по-слабо изразени и пациентът се рехабилитира активно;
•Късен период на възстановяване – до 2 години. Остатъчното неврологично увреждане може да персистира и се провежда рехабилитационно лечение.
Разпространение на инсулт
•Исхемичният инсулт е най-честият, съставляващ около 87% от всички инсулти.
•Хеморагичният се развива по-рядко – той се свързва с 10-15% от всички случаи на остри нарушения на мозъчното кръвообращение.
Причини и рискови фактори
Причината за инсултите най-често са заболявания, които увреждат стените на кръвоносните съдове, променят структурата на вените и артериите и причиняват тяхното стесняване. Причината може също да бъде запушване на съда от кръвен съсирек или плака от други артерии и нарушение на способността за съсирване на кръвта.
Причини за исхемичен инсулт
Исхемичният инсулт се развива поради нарушения на кръвообращението – ако кръвоносният съд е запушен от атеросклеротична плака или тромб.
Критично стесняване на лумена на мозъчния съд може да възникне поради редица различни патологии. Причината може да бъде растеж или разкъсване на атеросклеротична плака, нарушение на кръвосъсирването, кръвни съсиреци от различен произход, както и сърдечно-съдови заболявания.
Причини за хеморагичен инсулт
Хеморагичен инсулт възниква, когато кръвоносен съд в мозъка се разкъса.
Най-честите причини за разкъсани кръвоносни съдове включват патологии, които променят формата и структурата на кръвоносните съдове.
Причината за руптура най-често е артериовенозна малформация (АВМ). Това е вродена патология на вените и артериите, която е свързана с мутация в гена RASA1. При AVM артериите и вените не са свързани помежду си чрез капиляри, а са свързани директно (шунт). За да осигурят хранене на тъканите, около шунта се образуват кръвоносни съдове. Те се усукват и растат заедно, образувайки нещо, което прилича на заплетена топка. Артериовенозната малформация е причина за около 46% от всички хеморагични инсулти.
Друга често срещана причина за хеморагичен инсулт е аневризма. Развива се с локално изтъняване на стените на кръвоносните съдове и тяхното изпъкване.
Може да има две причини за развитието на аневризма:
•генетично предразположение;
•следствие от патологични промени в кръвоносните съдове, например поради артериална хипертония.
Разкъсване на образувана аневризма може да възникне по различни причини, например по време на тежко физическо натоварване, поради атеросклероза или повишено кръвно налягане. Инсултът, причинен от руптура на аневризма, представлява 22% от случаите на хеморагичен инсулт.
Тромбозата на церебралните вени е причина за 19% от хеморагичните инсулти, които често остават неразпознати. По-често при жените, отколкото при мъжете (3:1).
Механизмът на развитие на патологията е, че поради запушване на вените, които източват кръвта от мозъка, кръвното налягане в него се повишава. Поради натиска се развива подуване и след това, ако запушването не се отстрани, кръвоносните съдове се разкъсват.
Артериовенозната фистула е патология, подобна на малформация, но с различна структура на кръвоносните съдове
Развива се, когато артерията и вената са свързани неправилно – не чрез мрежата от капиляри, а директно. В резултат на това, там където се кръстосват, се образува неестествено голям съд с тънки стени. При спукване на фистула в мозъка се получава кръвоизлив и хеморагичен инсулт (9% от случаите).
Рискови фактори за инсулт
Исхемичният и хеморагичният инсулт имат общи рискови фактори, които могат да послужат като стимул за развитието на патология.
Атеросклероза
Заболяване, при което по стените на кръвоносните съдове се образуват атеросклеротични плаки, патологични натрупвания на холестерол. Плаката може самостоятелно да блокира притока на кръв или да причини образуването на кръвен съсирек, или може да се разкъса. В този случай нейните фрагменти, заедно с „прилепналите“ кръвни съсиреци, се движат с кръвния поток и „засядат“ в по-малките съдове . В резултат на това луменът на съда се блокира и притока на кръв спира.
Най-често атеросклеротичните заболявания възникват поради метаболитни нарушения
Причина са наследствени дефекти в усвояването на холестерола от черния дроб, патологии на ендокринната система (често захарен диабет), неправилно хранене, липса на физическа активност, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол.
Артериална хипертония
Патология, при която човек има постоянно повишено кръвно налягане. То силно натоварва кръвоносните съдове и провокира патологични процеси, които могат да доведат до промени в структурата на стените на кръвоносните съдове и до тяхното разкъсване.
Сърдечни заболявания
Някои сърдечни патологии, като предсърдно мъждене, водят до нарушаване на нормалния кръвен поток. Това увеличава риска от образуване на кръвни съсиреци.
Съдови заболявания
Промени в структурата на стените на кръвоносните съдове (увреждане, възпаление) провокират образуването на кръвни съсиреци.
Ендокринни заболявания
Най-често срещаното от тях е диабет тип 2 , при което тялото не може правилно да абсорбира глюкозата. Високата концентрация на захар в кръвта уврежда стените на кръвоносните съдове, а общото метаболитно нарушение причинява атеросклероза.
Промени, свързани с възрастта
Хората над 50-годишна възраст най-често имат анамнеза за хронични заболявания на вътрешните органи, което води до влошаване на метаболизма, развитие на атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания.
Прием на орални контрацептиви
Такива лекарства влияят на съсирването на кръвта и насърчават образуването на венозна тромбоза.
Прием на антикоагуланти
Тези лекарства разреждат кръвта и я предпазват от съсирване, което може да причини обширен кръвоизлив.
Затлъстяване
Наднорменото тегло провокира развитието на атеросклеротични заболявания, диабет, а също така увеличава риска от образуване на кръвни съсиреци поради заседнал начин на живот и стагнация на кръвта в тъканите.
Рисковите фактори включват също тютюнопушене и употреба на наркотици. Токсичните вещества, които влизат в тялото при вдишване на цигарен дим, влияят негативно на цялостното здраве, способността за съсирване на кръвта, сърцето, кръвоносните съдове и техния тонус.
Лек инсулт симптоми
Лекият инсулт, както и микроинсулта са предвестници на мозъчна катастрофа. Разбира се, най-трагични са последствията от исхемичния и хеморагичен инсулт. Но микроинсултът също не е шега работа. Пренебрегването на това състояние е изключително опасно. Защо?
Бързо, но не без следа
Строго погледнато, словосъчетанието „лек инсулт“ не е от научната терминология. Лекарите в такива случаи говорят за преходни мозъчно-съдови инциденти или преходни исхемични атаки. Те възникват поради спазъм на мозъчните съдове или образуването на кръвни съсиреци (което води до временно и непълно запушване на кръвоносните съдове).
Симптомите на лекия инсулт са подобни на симптомите на двата вида по-сериозни инсулти – исхемичен и хеморагичен – световъртеж, затруднен говор, изтръпване и слабост в крайниците (пациентите често се оплакват, че не си чувстват ръката или са загубили крака си). Единствената разлика е, че всички тези явления са краткотрайни (от няколко минути до няколко часа) и преминават, на пръв поглед, без да оставят следа.
Въпреки това, през последните години, благодарение на широкото въвеждане на невроизобразителни методи (CT, MRI), е доказано, че дори леките съдови нарушения водят до промени във веществото на мозъка. Следователно, тактиката за лечение на лекия инсулт трябва да бъде същата като при инсулт.
Признаци на лек инсулт:
•Внезапна загуба на чувствителност, изтръпване на която и да е част от тялото.
•Загуба на координация, затруднено ходене.
•Затруднения в говора.
•Загуба на паметта.
•Повишена чувствителност към ярка светлина и звуци.
•Нетърпимо силно главоболие.
Прозорец на надеждата
Терапевтичният прозорец (времето, когато лекият инсулт може да бъде елиминиран без последствия) е не повече от 4 часа. Най-надеждният вариант е да се свържете със съдов център, които са специализирани в лечението на инсулти.
При постъпване в болницата пациентът трябва да се подложи на ЯМР на мозъка, ултразвук на мозъчните съдове (хранещи мозъка), кръвни и сърдечни изследвания, които дават пълна картина на риска от развитие на тежък инсулт. Според статистиката 60% от пациентите, преживели лек инсулт, след известно време развиват пълноценен исхемичен или хеморагичен инсулт.
Следващият етап е лечение, насочено към възстановяване на нормалното кръвоснабдяване на мозъка. След това трябва да се справите с проблемите, довели до развитието на лекия инсулт.
Топлина, стрес и нерви
Има много причини, водещи до инсулт. Най-значимо е горещото време. В жегата настъпва дехидратация, кръвта се сгъстява и вероятността от образуване на кръвни съсиреци се увеличава. „Битката за реколтата“ също може да завърши с мозъчен удар – хората, които извършват интензивен физически труд под жаркото слънце, рискуват да го получат.
Най-опасно е да останете дълго време в приведено положение с наведена глава. Това увеличава натоварването на сърдечно-съдовата система и провокира съдова руптура (особено ако пациентът има аневризма – изпъкналост на стената на артерията).
Острите нарушения на кръвообращението могат да бъдат провокирани от злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, стрес, физическа или психическа умора и стрес.
Има ли някой, преживял инсулт във вашето семейство?
Има хора, които постоянно живеят под Дамоклевия меч. Това са пациенти с диабет, хипертония и стенокардия. Те трябва да бъдат под постоянно лекарско наблюдение и да приемат редовно предписаните лекарства.
Инсултът е естествен риск за хора с извити каротидни артерии и церебрална атеросклероза. Патологията може да бъде открита чрез дуплексно сканиране на мозъчните съдове (изследването може да се направи във всяка регионална клиника). Ако се диагностицира вазоконстрикция, пациентът се насочва за стентиране на каротидните артерии, което възстановява лумена в съдовете.
Ранни признаци на инсулт
Преди началото на инсулт почти винаги се наблюдават симптоми на нарушено кръвоснабдяване на мозъка. Предвестник на инсулт може да бъде преходен мозъчно-съдов инцидент или преходна исхемична атака.
При жените и мъжете това може да се прояви със симптоми като главоболие, световъртеж и слабост. Впоследствие може да се появи гадене и повръщане.
Първите признаци на инсулт при жените:
– внезапна загуба на зрение;
– очевидна липса на координация;
– загуба на сила от ръцете и краката;
– не могат да разбират думите или нямат способност за ясно говорене;
– намалена чувствителност;
– плавно нарастване на горните симптоми.
Женският инсулт, чиито симптоми понякога са нетрадиционни в началото на заболяването, често усложнява ранната диагностика, което значително забавя предоставянето на адекватна медицинска помощ.
Признаци на инсулт при мъжете:
– силно главоболие, може да бъде придружено от повръщане;
– внезапна слабост и световъртеж;
– затруднено произнасяне на думи и възприемане на околната среда;
– замъглено зрение;
– замъгляване на съзнанието.
Ако определена част от мозъка е засегната от патологията, тогава ще се наблюдават проблеми във функционирането на тази част от тялото, за която е отговорна засегнатата област.
ВНИМАНИЕ!
Ако се появят следните специфични симптоми на инсулт, трябва спешно да се обадите на Бърза помощ. Запомнете също кога са започнали тези симптоми, тъй като тяхната продължителност може да е важна за решенията за лечение:
•Помолете човека да се усмихне. Ако получава инсулт, усмивката ще бъде крива.
•Помолете го да държите ръцете си повдигнати; ако мускулите са слаби, това няма да е възможно.
•Помолете засегнатото лице да каже каквото и да е просто изречение. По време на пристъп мъжът или жената ще говорят бавно и колебливо. Околните остават с усещането, че чуват реч на пиян човек.
•Помолете го да изплезете език – върхът му се отклонява към онази част (лява или дясна), в която е лезията в мозъка.
Пациентите с остър мозъчно-съдов инцидент трябва незабавно да бъдат хоспитализирани в болница. При инсулт най-скъпите са първите минути и часове на заболяването, тъй като именно по това време медицинската помощ може да бъде най-ефективна.
Исхемичен инсулт симптоми
Развитието на заболяването се показва от следните признаци, характерни за увреждане на определени области на мозъка:
•Общите симптоми на инсулт включват треска, гадене, загуба на съзнание, проблеми с ориентацията, главоболие;
•Списъкът с исхемични признаци включва нарушена двигателна функция, замаяност, несвързана реч, проблеми със зрението, затруднено преглъщане, амнезия, депресия, нарушени логически функции и невъзможност за извършване на нормални действия, признаци на парализа.
Мозъчен инсулт симптоми
•изтръпване/слабост от едната страна на тялото;
•объркване;
•замайване или загуба на равновесие;
•затруднено говорене или разбиране;
•проблеми със зрението;
•тежки главоболия.
Диагностика при инсулт
Неврологът е този, който диагностицира и лекува заболяването. При съмнение за инсулт пациентът спешно се хоспитализира. Първо, лекарят провежда преглед и диференциална диагноза на патологията с други възможни заболявания – черепно-мозъчни травми, епилепсия, хипогликемия и др. След това, за да се изясни диагнозата и да се определи тежестта на състоянието, се предписват редица инструментални и лабораторни процедури:
1. Общ, подробен и биохимичен кръвен тест. Оценяват се нивата на захарта и холестерола, кръвосъсирването и други важни показатели.
2. Общ анализ на урината.
3. Компютърна томография. Методът показва локализацията на мозъчните лезии, размера и разпространението на патологията. Насоките препоръчват компютърна томография да се извърши в рамките на 20 минути след приемането на пациента в спешното отделение или болница.
4. Компютърна томография. Провежда се, за да се анализира състоянието на съдовете, наличието или отсъствието на кръвни съсиреци в тях и скоростта на движение на кръвта през артериите и вените.
5. Магнитен резонанс. Методът позволява да се видят същите показатели, които се анализират и при компютърна томография, но много по-рано. По-специално ЯМР записва стадия и причината за инсулта, признаците на кръвоизлив и степента на лезиите.
6. Ехография (ЕхоКГ) – ултразвуково изследване на сърцето. Извършва се, за да се изключат тежки патологии и да се оцени активността на сърдечния мускул поради получения удар.
7. Рентгенография на органи. Провежда се, за да се изключат други заболявания, които биха могли да повлияят на кръвоснабдяването и снабдяването на мозъчните клетки с кислород – например белодробни заболявания.
Лечение и възстановяване след инсулт
Терапевтичните и рехабилитационни мерки са насочени към възстановяване на жизнените функции и подобряване на мозъчното кръвообращение. В зависимост от тежестта на получения удар, пациентът се лекува в болница или интензивно отделение.
Лекарствената терапия включва предписване на симптоматични лекарства (успокоителни, антиконвулсанти и др.), както и такива, които разреждат кръвта, намаляват вътречерепното налягане и тромболитиците – лекарства, които възстановяват кръвния поток чрез унищожаване на кръвните съсиреци.
В случаите, когато лекарствената терапия е невъзможна или неефективна, се извършва минимално инвазивна коронарна ангиопластика със стентиране – хирургично поставяне на стент (тръба, която възстановява лумена на съда).
Освен това се препоръчва цялостна рехабилитация, включваща кислородна терапия, тренировъчна терапия, масаж, гимнастика, вертикализация с ходене, занимания с логопеди и психолози за възстановяване на речта и психо-емоционалното състояние.
Прогноза и предотвратяване на инсулт
Инсултът е заболяване с висока смъртност. След първия инсулт рискът от втори е голям. Прогнозата зависи от времето на оказване на първа помощ и степента на увреждане на мозъка.
Профилактиката включва намаляване на основните рискови фактори, своевременно лечение на сърдечно-съдови патологии и преглед от невролог.
Колко време се живее след инсулт
Около 30% от пациентите с инсулт не са в състояние да се грижат за себе си и се нуждаят от помощ, която трябва да им бъде осигурена от близките, с които живеят. 20% от пациентите губят способността си да ходят самостоятелно. Приблизително 8% от пациентите се връщат към пълноценен живот и работа. По-често фатален край има при хора, които са получили втори инсулт.
Хеморагичният инсулт е с висока смъртност – тя е 40-50%. Това е свързано с образуването на хематом на мястото на спукан съд и развитието на мозъчен оток. Повече от 70% от пациентите стават инвалиди след хеморагичен инсулт.
Конкретна прогноза за възстановяване на неврологичните функции и продължителността на живота на пациента трябва да се дава само от лекуващия лекар въз основа на изследванията и клиничната картина на развитието на инсулт. Факт е, че всички усложнения и нарушения, причинени от инсулт, са пряко свързани с това коя част от мозъка е била най-увредена и колко тежко е състоянието на пациента.
Прогнозата се влияе положително от навременното предоставяне на медицинска помощ. Колкото по-скоро човек с инсулт го получи, толкова по-големи са шансовете му за възстановяване.
