Това да пребориш рак е наистина огромен подвиг, ала начинът, по който оцелелите от това коварно заболяване се държат след това, влияе също върху продължителността на техния живот.
Ново проучване показва, че хората, които водят заседнал начин на живот са много по-склонни да изгубят живота си по-рано от рак или друга болест, отколкото онези, които са активни.
Това става ясно от данни предоставени от U.S. National Health and Nutrition Examination Survey между от времето между 2007 – 2014г. В тях се съобщават, че хората, които прекарват повече от осем часа на ден в седнало положение са изложени на най-висок риск от смърт.
Според изследовател Лин Янг от отдела по епидемиология и превенция на рак Cancer Care Алберта в Калгари, Канада, оцелелите от рак, които не са физически активни и прекарват повече от осем часа дневно в седнало положение, са петкратно по-предразположени към летален изход.
Янг отбелязва също, че откритието не би могло да докаже, че именно бездействието причинява по-ранни смъртни случай сред оцелелите от рак, но със сигурност доказва, че има връзка между тях.
ВИЖТЕ ОЩЕ: ДОБАВКИ В ПОМОЩ НА ОНКОЛОГИЧНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ
„Нуждаем се от повече изследвания в бъдеще за причинно-следствената връзка между заседналият начин на живот, физическата активност и оцеляването след рак, както и биологичните механизми, които управляват тези взаимоотношения.“, посочва още Янг.
Връзката между двете състояния звучи обезпокоително, тъй като изследователите откриха, че приблизително една трета от оцелелите след рак не са физически активни и прекарват времето си в заседнал начин на живот, посочва още Янг.
„Тъй като сме изправени пред действителността с бързо нарастващите случаи на хората, които са преживели рак, намесата по повод продължителността на живота от страна на специалистите е навременна и от решаващо значение“, сочи още тя. „Предизвикателството се крие в това как по-точно да се персонализират различните препоръки, като се има предвид разнообразните профили на хората преживели рак. Проучването ни има клинични и политически последици по повод колективното създаване на програми, които да предоставят на оцелелите способност, мотивация и възможности да започнат положителни промени, променяйки своя начин на живот към повече ежедневно движение“.
За резултатите от изследването са били използвани данните на над 1500 души, които са оцелели след рак. Около девет години от проследяването обаче приблизително 300 пациенти губят битката с рака. Докладът е публикуван в JAMA ONCOLOGY
Според Алпа Пател, старши вицепрезидент по науката за населението в Американското дружество за борба с рака, „Този доклад продължава да засилва важното послание, а именно да бъдете физически активни и да се опитвате да ограничите времето си, прекарано в заседнал живот, особено в свободното време“.
Технологията промени драстично начина на живот на хората и много повече хора вече са по-заседнали и по-малко активни.
„Не само, че тренираме по-малко, но всъщност се наблюдава изместване на това, което наричаме ежедневна житейска дейност“, посочва още тя. Това е: „Седя повече, защото не стоя права, за да мия чинии или върша други домакински неща“, уточнява Пател.
Истината е, че хората трябва да се стремят към умерена активност от 150 до 300 минути седмично.
„Но това, за което си дадохме сметка сега е, че дори и да постигате това, все още има някои вредни последици от прекомерното седене“, допълни тя. Според нея проблемът главно се дължи на това, че хората, които са оцелели след рак, често не са съветвани да бъда по-физически активни. Друга причина може да бъде, че пациентите не се чувстват достатъчно мотивирани или не се чувстват добре, но това е, защото не са насърчавани да бъдат по-активни.
„В общността за клиничните грижи наблюдаваме, че персоналът често казва на пациентите да пестят енергията си за почивка и то, когато онова, което трябва да им кажем е, че трябва да бъдат по-физически активни, защото именно това ще им помогне в по-бързото възстановяване“, посочва още Пател.
„Настоящите резултати потвърждават заключението, че да правиш нещо е много по-добре, отколкото да не правиш нищо“.
