За по-голямата част от хората ходенето е толкова естествено, колкото дишането
Затова дори не осъзнаваме колко сложно е то: всяка стъпка включва работата на мозъка, нервите, ставите, мускулите и костите. Ето защо никога не можете веднага и със сигурност да кажете защо походката може да се промени.
Какви заболявания причиняват нарушения на походката?
Нашите модели на движение могат да бъдат повлияни от различни фактори. Но най-често проблемът се крие в някакъв вътрешен проблем.
Нарушението на походката може да бъде симптом на различни заболявания, включително генетични (например болест на Шарко и други).
Тук ще посочим най-често срещаните:
• патологии на опорно-двигателния апарат (заболявания на краката, ставите, гръбначния стълб, възпаление на мускулите и др.);
• смущения във функционирането на централната нервна система;
• силен стрес, включително хроничен;
• хиповитаминоза (по-специално липса на витамини от група В);
• хронични заболявания на нервната система (склероза, болест на Паркинсон и др.);
• заболявания на очите и вътрешното ухо;
• диабет;
• патологии на различни части на мозъка;
• мускулна дистрофия и атрофия;
• злоупотреба с алкохол, неконтролирана употреба на различни лекарства;
• прием на силни успокоителни.
Всяка диагноза обаче засяга походката по различен начин. Следователно, за да се доближим до решението, е необходимо да установим как точно се проявява нарушението.
Каква походка се счита за неправилна?
✔ Нестабилна походка или атаксия. Човек постоянно губи равновесие и се олюлява при ходене.
✔ Щамповаща. Няма плавен преход от петата до пръстите, кракът внезапно и напълно пада на повърхността (човекът сякаш марширува).
✔ Разбъркана. Стъпката става по-къса и стъпалото практически не напуска земята, ходенето е придружено от характерен тътрещ се звук.
✔ Като петел. Флексията на стъпалото е нарушена и подвижността му е ограничена, при ходене стъпалото увисва. Поради това човек трябва да вдигне крака си високо, за да не докосва земята с пръстите на краката.
✔ Като патица. Човекът поставя единия крак до а не пред другия и има забележимо поклащане.
✔ Хипокинетична. Възниква поради ограничена подвижност на един от краката: засегнатият крайник е изправен през цялото време и описва полукръг при ходене.
✔ Хиперкинетична. Пациентът прави много хаотични и внезапни движения.
✔ Ятрогенна. Пациентът има чувството, че краката му не се подчиняват, походката му е нестабилна, „като пияна“.
✔ Замръзване при ходене или, обратно – ускорение. В първия случай човек дълго време не може да направи крачка и след като започне да се движи, отново замръзва. Във втория случай настъпва рязко ускоряване на ходенето.
✔ Поза скейтър. Пациентът силно огъва тялото и прави махови движения при ходене.
Често походката може да бъде нарушена и поради психологически причини. В този случай има чувство на слабост , краката са слаби, човекът ходи с изпънати крака, сякаш на кокили.
Към кой лекар да се обърна за помощ?
Нарушението на походката не е самостоятелно заболяване, а симптом. Ето защо, за да се отървете от проблема, трябва стриктно да следвате всички предписания на лекаря.
Ако имате нарушения на походката, можете да се свържете с ортопед-травматолог, невролог, в някои случаи е необходима и помощта на хирург, ревматолог и дори психиатър. Ако не сте сигурни кой специалист ви е нужен в конкретния случай, трябва да започнете с посещение на терапевт, който след това ще ви насочи към лекар с необходимия профил.
Може ли болестта на Паркинсон да се предскаже по походката?
Биоинформатици от Япония са разработили невронна мрежа, която може да открие двигателните характеристики на болестта на Паркинсон. Освен това, двигателните нарушения, потенциално показващи развитието на такова заболяване, се определят не само при хора, но и при мишки, бръмбари и червеи. Изследването на невронната мрежа е публикувано в списанието Nature Communication.
За основа на разработката си учените са взели факта, че при различни невродегенеративни заболявания, било то болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, шизофрения и др., при които има проблем с движението
Неизправността се развива заради нарушаване производството на допамин, тъй като невротрансмитерът е не само част от системата за самовъзнаграждение и хормона на радостта, но също така е отговорен за регулирането на двигателната активност на тялото. Допаминът е тясно свързан с невроните на substantia nigra. Ако умрат, тялото губи координация и не може да се движи нормално, на фона на което се развиват треперене, мускулно напрежение и акинезия (невъзможност за произволни движения или промяна в силата, обема, скоростта поради парализа, болка или неподвижност на ставите).
Моделните организми се използват за изследване на различни вътрешни процеси, тъй като е трудно безопасно да се контролират различни параметри, като например количеството допамин при хората. Следователно, еволюционно близки модели, например мишките, се изучават внимателно. Тук обаче учените са изправени пред проблем: хората и моделите се движат по различен начин. Резултатите не могат да се интерпретират чрез сравнение.
Японски учени създадоха модел, който определя общи модели на движение при различни видове: хора, мишки, бръмбари и кръгли червеи. Представен е под формата на домейн-съперническа невронна мрежа. Той получава данни за параметрите на движение, по-специално скорост и траектория, и след това показва данни за домейна: здрав или с болестта на Паркинсон. Освен това заключението се дава по вид – човек, мишка или друг организъм.
За да се определят общите модели на заболяването, е необходимо да се извлекат онези варианти, които невронната мрежа идентифицира по клас, но не може да разпознае по тип
Качеството на интерпретация на получените данни в невронната мрежа се осигурява от специален модул за внимание. Всички данни се предоставят под формата на графика. Невронната мрежа беше обучена на различни двойки, за да намери общи характеристики. Например, въпреки че червеят и мишката се движат по различен начин, те имат една и съща характеристика: неспособност да поддържат висока скорост на движение за дълго време.
При двойка хора и червеи е идентифицирана характерна особеност при болестта на Паркинсон: нестабилна скорост по време на ускорение. Когато са сдвоени, червеят и бръмбарът имат еднакъв модел на неспособност да правят плавни завои. Всички тези опции, както отбелязват учените, могат да се използват в бъдеще за изследване на количеството допамин, както и да се използва невронна мрежа за анализиране и на други двигателни нарушения.
СТРЕС И НАПРЕЖЕНИЕ – NERVES HOPE + B-COMPLEX / STRESS HEPA + MAGNESSIUM & L-THEANINE
