Как можем да намалим холестерола, необходими ли са хапчета, да се пази ли диета и коя е причината за ранна смърт сред мъжете?
Високият холестерол води до атеросклероза, която е свързана с повишен риск от инфаркт и инсулт. Как да намалим нивото му – с диета или хапчета? А какво трябва да избягват пациентите, които вече са претърпели сърдечно-съдов инцидент?
И най-важното – как да се предпазим от атеросклерозата – един от основните рискови фактори за инсулт и инфаркт?
Рисковите фактори за атеросклероза се делят на немодифицирани (не можем да им повлияем) и модифицирани. Първите включват възраст, пол и фамилна история. С течение на годините честотата на атеросклерозата се увеличава, мъжете се разболяват средно 10 години по-рано от жените (но след менопаузата жените ги настигат). За утежнена наследственост можем да говорим, ако в семейството има случаи на ранен (т.е. настъпил преди 60-годишна възраст) миокарден инфаркт, инсулт или смърт поради сърдечни причини.
На втората група фактори можем да повлияем, при добро желание и стабилна дисциплина. Сред тях са тютюнопушенето, затлъстяването, свързано с неправилно хранене и липса на физическа активност. Трябва да се има предвид, че двата най-мощни фактора са артериалната хипертония (високо кръвно налягане) и хиперлипидемията.
Каква е разликата между хиперлипидемия и дислипидемия?
Представката „dis“ означава нарушение. Тоест, дислипидемията е нарушение на липидния метаболизъм. А хиперлипидемията е повишаване на нивото на липидите и преди всичко на липопротеините с ниска плътност, познатия на всички „лош“ холестерол. Важно е и нивото на триглицеридите – това също са мастни частици в кръвта, но се повишават по-рядко от холестерола. Но високият холестерол (хиперхолестеролемия) е проблем в национален мащаб; почти 60% от възрастните хора го имат. В крайна сметка атеросклерозата води до инфаркт на миокарда, исхемичен мозъчен инсулт и преждевременна смърт. За съжаление, смъртността на населението от болести на кръвоносната система у нас все още остава висока.
Какво ниво на холестерол се счита за повишено при човек, който се смята за здрав?
Ако общият холестерол е >5, а „лошият” LDL холестерол е >3 mmol/l, това вече не е норма.
Трябва да се разработи програма за първична превенция. Това означава, че поемете контрол върху тези рискови фактори, които водят до сърдечно-съдови усложнения: липиди, кръвно налягане, нива на глюкозата и телесното тегло. И, разбира се, пушенето трябва да остане в миналото. Всъщност, всичко е толкова просто…
Буквално през последните 5 години в световен мащаб се формира нова концепция за така наречената първична превенция (от латинската дума primordialis – „оригинал“), която е предназначена за всяка възраст, от раждането. Необходимо е хората от детството да знаят, че пушенето е забранено, че трябва да се движат редовно и да се хранят правилно – да не се ядат хамбургери, пици и улични мекици, а поне 5 порции плодове или зеленчуци на ден. Тези принципи са добре известни, но все още няма достатъчно хора, които ги прилагат. Затова трябва да се работи с населението. Трябва да има тотална пропаганда на здравословния начин на живот – по всички телевизии и в интернет, където присъстват предимно младите хора.
Вярно ли е, че сърдечно-съдовите заболявания стават все по-млади?
Вярно е. Основната причина е нарастващото разпространение на затлъстяването сред младите хора. Затлъстяването провокира ранното развитие на артериална хипертония, атеросклероза и диабет.
Проблемът е, че голяма част от болестите остават незабелязани: млад човек с кръвно налягане 180 и висок холестерол може да няма почти никакви симптоми. Но на този фон е възможно да се развие инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт дори на 30-годишна възраст.
Високият холестерол при младите хора само с нездравословния начин на живот ли е свързан?
Не само. Известно е, че много високият холестерол (общ >8 и „лош”, липопротеин с ниска плътност >5) може да бъде причинен от срив в генетичния апарат. И ако средно в популацията възрастта на поява на коронарна болест на сърцето със средни стойности на холестерола е около 60-65 години, то при много висок холестерол тази възраст се измества до 40 години. Но някой ще получи миокарден инфаркт и на 25.
Създадена е концепция за изчисляване на сърдечносъдовия риск, която показва какви са индивидуалните шансове да претърпим сърдечносъдов инцидент на 40, 50, 60 и 90 години. Но шансовете да се разболеем са високи на всяка възраст, ако не обръщаме внимание на собственото си здраве.
Възможно ли е по някакъв начин да се помогне на пациенти с тежки нарушения на липидния метаболизъм?
Има програма за медицински прегледи, която действа както при здрави хора, така и при болни. Рисковите пациенти се наблюдават от кардиолози и местни терапевти или общопрактикуващи лекари. Като цяло системата е добре изградена, държавата осигурява сравнително добра извънболнична и болнична помощ на всички етапи. Всичко е разписано и регламентирано. Но практиката показва, че докато човек се чувства добре, най-вероятно няма да отиде в клиниката дори и за банален профилактичен преглед. А „сърдечноболните“ често слушат лекарите само докато са в болницата. И когато навлязат в период на въображаемо благополучие, те често спират да приемат жизненоважни лекарства, които могат да удължат живота им.
Когато говорим за повтарящи се сърдечно-съдови инциденти, рискът да се повторят е особено висок
Какви препоръки могат да бъдат дадени на тези, които вече са претърпели инфаркт или инсулт?
Първо, трябва да е ясно, че концепция за нормален холестерол не съществува. Защото, ако пациентът е претърпял сърдечно-съдово събитие заради холестерола, това означава, че той определено има твърде много от него. Поради това в кардиологията беше въведена концепцията за категорията на сърдечно-съдовия риск и целевите стойности на холестерола. Те са различни за всяка категория пациенти.
Принципът е: колкото по-нисък, толкова по-добре. Сега числата, към които всеки трябва да се стреми, са <1,4 mmol/l.
Що се отнася до препоръките, които са еднакви за всички, те включват изискването за спазване на принципите на здравословния начин на живот и контролиране на всички вече изброени рискови фактори, включително с помощта на лекарства. След инфаркт или инсулт е наложителен прием на ацетилсалицилова киселина (аспирин) под каквато и да е форма и статини (за контролиране нивата на холестерола). В същото време днес има иновативни лекарства, които могат радикално да променят ситуацията със сърдечно-съдовата смъртност, включително поради повтарящи се инфаркти. При хипертония се използват и лекарства за понижаване на кръвното налягане, а при захарен диабет – антидиабетни препарати. Това са основните, които имат положителен ефект върху прогнозата за живота.
Какво друго ще помогне за понижаване на холестерола: диета, отказване от тютюнопушенето?
Лошото хранене и тютюнопушенето са системни тригери, които влошават цялостното здраве. Но ефектът им върху холестерола е надценен. Тютюнопушенето и неправилното хранене ще повишат нивата на LDL холестерола с 10-20 процента. И съответно диетата и здравословният начин на живот могат да го намалят в същата степен. Не можете сами да доведете холестерола до нормални нива. Това може да се постигне само с помощта на лекарства.
Въпреки това, разбира се, е необходимо да се ограничат хранителните източници на холестерол. Но можете да ядете всичко в умерени количества: яйца, млечни продукти и сирена. Основата на здравословното хранене обаче трябва да бъде предимно пресни зеленчуци. Най-вече се препоръчват зелето и тиквичките.
